Горан Брегович на 72: Кичът е логичен израз на човешката естетика

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Избрано от най-известния музикант на Балканите

Роден е на 22 март 1950 г. в Сараево. Майка му е сръбкиня, а баща му – хърватин. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалната школа (курса по цигулка), поради това, че е мързелив и няма талант. Когато майка му, в началото на шейсетте години, му купува китара, той взема първоначални уроци от Едо, брата на известния сценарист Абдулах Сидран.

Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му се бои, че там се записват само хомосексуални и настоява да се ориентира към транспортния техникум. Горан се съгласява при условие, че ще му позволи да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група „Изохипси“ (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група „Бещие“ (Beštije – зверове). Още на шестнайсет годишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.

От 1967 до 1970 г. е в групата „Кодекси“, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран“ (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро“ (Jutro – утро).

През 1974 Горан сформира и своята група „Биело дугме“ (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист („избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи“), той признава своята непреходна любов към рокендрола: „По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани (или нещо подобно)“.

След гимназията Горан Брегович следва философия и социология и сигурно е щял да стане учител по основи на комунизма, ако не е колосалния успех на първата му плоча „Ако бях бяло копче“ (Kad bi’ bio bijelo dugme) (1974).

С „Биело дугме“ владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Петнадесетте години работа с „Биело дугме“ са белязани с маратонски турнета и безкрайни давания на автографи, защото Горан става идол за младежта в Източна Европа, но накрая това го изморява и отегчава.

Goran Bregović music, videos, stats, and photos | Last.fm

Брегович споделя:

„Аз съм от страна, където няма класическа музика, нашата музика е свързана с празник. Обичам да си мисля, че съдбата на нашата балканска музика е като продължение на доброто настроение.“

„Ако си композитор на Балканите, невъзможно е да подминеш българската музика.“

„И съвсем не е случайно, че българската музика е първата, която стана популярна на Запад с “Мистерията на българските гласове“. Тъкмо те проправиха пътя на световния интерес към балканската музика. Такава е и световната традиция – композиторите завладяват музикалните сцени тъкмо чрез самобитните традиции, сега ми идват наум имена като Стравински, Барток, но така също и Пол Макартни, Боно. Те залагат на националните традиции.“

„Балканската музика е обречена да бъде “копеле“, защото не се знае кой е бащата, коя е майката на най-характерните балкански звучения.“

„Ние, балканците, като че ли цял живот се подготвяме за сватбата и за погребението си. Всичко останало са само краткотрайни епизоди от тази подготовка.“

„Кичът е логичен израз на човешката естетика.“

„Когато си на турне, се превръщаш в един благоразположен идиот и това е болест на всички рок-групи по света.“

„Цивилизацията познава само няколко имена, които променят хода на историята. Всички ние останалите оставяме само някакви важни сигнали за своето време – обущари, монтьори, хирурзи, журналисти, композитори. За да стане светът по-добър, трябва всички ние да изминем дълъг път и да положим много усилия.“

„Човекът не е само тяло с мозък – метафизичната страна е във всеки от нас. Някои имат работа с квантовата физика, други с Бог.“

„Възхищавам се на необятния талант, който имат циганите.“

„Някога Гьоте и Вук Караджич са били приятели. Караджич е човекът, написал първата граматика на сръбския език. И когато ние сме сричали първата си граматика, германците са чели и са се възхищавали на “Фауст“. Тъкмо в този пример може да се долови разликата между нас – балканците, и западноевропейците.“

„Във Франция има историческа традиция да се приемат хора на изкуството…Повечето арабски, африкански, балкански артисти – всички те идват във Франция – това е страна с широки възгледи. Тя е открита за всички култури и така е от столетия. От руските и скандинавски писатели до испанските художници – емигрантите са посрещнати с широки обятия. Отнася се и за политическите.“

„Като че ли нашият комунизъм беше по-гъвкав от българския.“

„Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски.“

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

„Талантът е като паста за зъби – трябва да я изстискаш.“

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Петко БОЧАРОВ: България в цялата си история е страдала от идиоти

Петко Бочаров бе най-възрастният действащ журналист в България. Той самият се определяше като човека, преживял три Българии. Роден е на 19 февруари 1919 година в...

Демокрацията, свободата и културата са главното за интелигенцията ~ Михаил Горбачов

Михаил Горбачов се ражда на днешния 2 март през 1931 година. По-зрелите от нас помнят времето на неговата „перестройката“ и надеждата за промяна, която...

Да имаш виновник под ръка

"Разбира се, да имаш виновник под ръка, някого, към когото да насочиш силата на гнева си, е отворената врата, възможност временно да избягаш от...

Умен е този отговор, който прекратява въпроса ~ Елиас Канети

Елиас Канети – австрийски писател и драматург, е носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. С нея той е удостоен за спомените...

Как Анна Линеа от Уисконсин написа книга за Баба Марта

Първи март е един от най-тачените български празници, както от малки, така и от големи. С него се поставя символичното начало на пролетта, с...