Любов, достойна за роман и кино
„Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите“, пише Дали за Гала в писмо до Лорка.
Завесата се вдига. На преден план виждаме Дали в разкъсана кървавочервена риза; лицето му е покрито с кози екскременти, едното му око е почернено от грим и е почти невидимо, зад ухото му е затъкната отдавна изсъхнала роза. Това не е сцена от сюрреалистичен спектакъл, а началото на топлото посрещане, което устроил художникът за бъдещата си муза при първото й посещение в испанския му дом (преди това двамата се познавали от една среща на плажа).
Превъзбуден, изплашен и сервилен, той почти нечленоразделно се опитвал да обясни съновиденията си, докато целувал петите на Гала. Нелепата му истерия до такава степен трогнала дамата (все още омъжена за поета Пол Елюар), че от устата й се изтръгнало знаменателното: „Мое малко дете! Ние никога повече няма да се разделим с теб“.
Дали смайва публиката не само с дребните си капризи – например да води броненосец като домашен любимец из парижкото метро или да чете лекция във водолазен костюм. Той помита обичайното и с големите си странности.
Темпераментният испанец успява да развали отношенията си с мнозина – скарва се с баща си, който (също като сестра му) трудно преглъща неговата връзка с Гала и никога не му прощава изявлението „Понякога плюя за развлечение върху портрета на майка ми“. Салвадор изрича тези думи пред един барселонски вестник само за да скандализира читателите му.
Обратно на упоритите си твърдения, че не изповядва никакви политически възгледи, Дали обявява Бунюел за комунист и атеист; още преди това се разделя с левите по убеждения сюрреалисти. В лудостта, но и в гениалността го подкрепя Гала, която успява да внуши на художника увереност в собствените му сили. Техните отношения са, меко казано, странни. За Дали шеметната рускиня остава единствената жена в живота му (съпруга, майка, любима, мениджър и счетоводител). Женят се през 1934 г.
След като забогатяват, творецът посещава замъка на своята муза само с писмено позволение от нейна страна и я насърчава да има връзки с други мъже: „Аз разрешавам на Гала да има толкова любовници, колкото иска. Даже я поощрявам, защото това ме възбужда”, коментира Дали.
Двамата живеят в условия на лукс и излишества, пътуват между Испания и САЩ, купуват имения, организират неземни купони, пръскат средства и въпреки всички скъпо продадени картини и предмети на изкуството едва не се разоряват. Дали е неимоверно продуктивен (скулптура, живопис, бижута, инсталации, книги, сценарии и т.н.), но дори това не му помага да покрива огромните разходи на двойката.
Няма много обикновени дни в биографията на двамата ексцентрици.
Родена като Елена Дяконова (1894) в семейство на интелектуалци в град Казан, рускинята Гала среща френския поет Пол Елюар в Швейцария, където се лекува от туберкулоза. Двамата се женят с пищна церемония и имат дете – Сесил, но Гала цял живот пренебрегва ролята си на майка. Талантливите мъже обсебват цялото й съзнание.
Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек е роден в испанския град Фигерес (1904). Баща му, адвокат и нотариус, е изключително строг във възпитанието на момчето, докато майка му, напротив – окуражава ексцентричността и творчество му. Салвадор не е старателен ученик, а по-скоро бунтар с ексцентрични дрехи и дълга коса. През 1919 г., едва 14-годишен, се състои първата му публична изложба. Когато Салвадор е на 16, баща му с педагогическа цел оставя на видно място енциклопедията на венерическите болести.
Това дамгосва завинаги съзнанието на свръхчувствителния юноша. Няколко години по-късно Дали заминава да учи в Мадрид. В началото художникът твори главно в три стила – импресионизъм, футуризъм и кубизъм. През 1929 г. се пристрастява към рисуването на малки маслени картини, изобразяващи сънищата му. С времето става един от идеолозите на сюрреализма. Всичко го вдъхновява. След смъртта на Гала Дали живее още седем години, но през това време не успява да нарисува нито една картина.
Няма начин тази впечатляваща история да не привлече вниманието на Холивуд.
В началото на деветдесетте в театър „Хичкок“ на Юнивърсъл студиос в Лос Анджелис се състои премиерата на филма „Дал“(1991), дело на каталунския режисьор Антони Ривас. Кинолентата разказва за живота на великия художник в епохата на най-големия му разцвет (1925-1945).
Историята започва с пристигането на Дали в Ню Йорк (1940) и предлага ретроспектива на връзките и събитията, белязали траекторията на артиста от детството му във Фигерас до неговата зрялост. Особено място се отделя на перипетиите около замислянето и написването на „Тайния живот на Салвадор Дали” (1942) – неговата ранна автобиография; около сложните му отношения с приятелката на Гала – Карес Кросби, дама от висшето нюйоркско общество, и с художника Том Малоуни, млад журналист от сп. „Тайм”, който пише няколко статии за Дали по време на престоя му в САЩ. Без съмнение филмът предизвиква полемики в Испания, защото представя провокативна, шокираща версия за първите 40 години от живота на артиста. Част от скъпоструващата кинолента (5 млн. долара) е заснета в България.
По тази причина филмът „Дали́“ се смята за испано-българска игрална продукция. „Винаги съм мечтал да създам филм за Дали – признава режисьорът Ривас. – Исках да изследвам отношенията с баща му, издигането на жената в култ, неговите духовни пътешествия в света на сънищата, халюцинациите, фетишизма, фройдистките забежки, сексуалните мании и смъртта. Исках филмът да изследва скандалната същност на твореца, гротескната му визия за света, свръхчувствителната му, ранима и уязвима природа.
Известно е, че като малък Дали е бил изключително срамежлив и че неговата екстравагантност в голяма степен се дължи на желанието да се пребори със своята нерешителност и боязливост. Разговарял съм лично с Дали в Ню Йорк през 1978 г. и бях много впечатлен от гения му. В него живееше повече от една личност. Моето желание бе да разкажа за публичния образ на Дали, но да представя и непознатите фасети на гения сюрреалист и неговата муза.“
Ролите на двамата протагонисти се изпълняват от Лоренцо Куин (Дали) и Сара Дъглас (Гала).
Сара Дъглас е родена през 1952 г. в града на Шекспир Стратфорд на Ейвън. Тя е на екран от тийнейджърска възраст (17-годишна дебютира в съботно театрално тв шоу). Майка й мечтае за сцената, но изкарва прехраната си като медицински работник, а баща й служи като пилот в Британските военновъздушни сили. Като тийнейджърка Сара е избрана за член на Националния младежки театър след кастинг, при който са селектирани десетина актьори измежду няколко хиляди кандидати. По това време въпросният театър е персонално подкрепян от Елтън Джон.
Днес филмографията на Сара Дъглас наброява близо 80 заглавия. Тя демонстрира актьорските си умения в различни кинематографични проекти. Става световноизвестна с ролята на злодейката Урса от „Супермен” 1 и 2 (1978, 1980), а преди това играе съпругата на „Дракула” (1974). Висока и целеустремена, Дъглас няма как да остане незабелязана от любителите на характерни актриси. По-късно идва и ролята на Гала – спътница на Дали…
”Гала би била това, което днес наричаме „кучка“, ако не беше грозновата. Но тя неслучайно е „изпила умовете“ на таланти като Пол Елюар и Салвадор Дали, без да блести с правилни черти. Изисква се интелигентност, проницателност и смелост, за да привлечеш и задържиш любовта на такива гении. Чаровно арогантна, Гала безспорно е най-значимата муза на ХХ век, що се отнася до трайността и дълбочината на влиянието, което е оказала върху „своите“ артисти. Вижте, тя наистина не е била красива – с малки, раздалечени очи; майката на Елюар дори я нарекла „мишка“, когато я видяла за първи път. Високият ръст, малките гърди, широките рамене и мощният ханш определено са били привлекателни само за хора с по-специфичен вкус. Най-голямото предизвикателство в тази роля за мен беше да пресъздам онази вътрешна тяга, невидимата женска сила, магичната неустоимост на разкрепостената, интелигентна Жена.“
През 1984 г. Сара Дъглас допринася с участието си за големия успех на филма „Конан Разрушителя“, в който пресъздава образа на кралица Тарамис. През 1981 г. Дъглас става съпруга на актьора Ричард ле Парментера, с когото живее няколко години. После двойката се развежда.
Биографията на Лоренцо Куин, който изпълнява ролята на Салвадор Дали във филма, е малко по-различна. Той не е актьор, а художник, но има близък контакт с кинематографичното изкуство от малък, защото е син на суперзвездата от мексиканско-американски произход Антъни Куин. Самият Антъни мечтае да се занимава със скулптура и това е негово хоби. Лоренцо е роден в Рим, Италия, родината на майка му – гардеробиерката Йоланда Адолори. Отгледан е между САЩ и Италия, а вече като зряла личност се премества в Барселона, Испания.
През 80-те години се записва в Академията по изящни изкуства в Ню Йорк и оттогава практикува като художник. Неоспоримата артистичност и близостта му с кинематографичните кръгове стават причина да бъде поканен за изпълнението на редица филмови роли. Професионално играе за първи път в края на 80-те в ролята на италианския лютиер Антонио Страдивари в кинолентата „Страдивари“ (1988). После идва поканата за превъплъщението в образа на Дали. Лоренцо се оказва толкова добър, че печели наградата за „изгряваща звезда“ на фестивала в Биариц. „Във филма Куин влиза в образа на младия Дали. Той пресъздава добре комбинацията от артистична визия, агресивната амбиция, огнената харизма и латентната бисексуалност на своя герой.
При среща с репортери, с непознати или с хора, чиито устои иска да разклати, Дали използва дързък, почти неразбираем начин на говорене, а Лоренцо предава тези особености на великия художник много добре. Скулпторът Куин изпълнява ролята очарователно и е напълно автентичен в образа на младия Дали.“ Самият Лоренцо признава, че за него е било голяма чест и едновременно с това бреме да влезе под кожата на екстравагантния си герой: „Изгледах всички документални кадри, до които имах достъп, известно време живеех обсебен изцяло от този гений, на когото винаги съм се възхищавал безкрайно“.
Лоренцо Куин има много самостоятелни изложби, участва в биеналета във Венеция и Лондон, прави презентации по целия свят. В Барселона скулпторът разполага с постоянна изложба. Лоренцо се занимава и с благотворителност, патрон е на млади артисти по линия на ЮНЕСКО. Художникът е съпритежател и на италиански ресторант в Барселона. Там има много негови скулптури, а част от дизайна и посудата също са негово дело.
Най-новият филм, посветен на Дали, е „Далиландия”. В него се разказва за млад асистент-галерист, който помага на художника да организира голямо шоу в Ню Йорк през 1973 г. Главната роля се изпълнява от Бен Кингсли, а Гала е интерпретирана от Барбара Сукова. Филмът е трябвало да излезе по екраните през 2020 г., но кризата заради пандемията усложнява появата му.
Източник: tvsega.com
ARTday.bg
