Празникът Секновение се счита за край на лятото. Той е преходният период между сезонът на слънцето и есента, която съвсем скоро ще изпъстри света с всички цветове на палитрата. Да, скоро есента ще бъде тук.
От днес водата и времето започват да застудяват. Народните вярвания сочат, че ако някой влезе да се изкъпе в реката, студената вода ще го пресече. Денят и нощта за малко стават равни като двойка по време на валс, който ще бъде изтанцуван грациозно и леко като в епизод на „Имението Даунтън“. Ще вали все повече, макар слънцето още да е достатъчно високо. С падналите кестени постепенно ще осъзнаваме, че и това синьо си отива, за да отстъпи място на тъгата по него. Щъркелите вече са на път към топлия юг, а ние оставаме с надеждата, че за добрите моменти времето не е от особено значение.
Казват, че днес не се пие червено вино и не се консумират червени плодове, защото Секновение е посветен на смъртта на Св. Йоан. Както е посечена главата му, така времето посича лятото. Смъртта е началото за нов живот. Когато нещо си отиде, трябва да го пуснем да го стори, за да освободим място за градивното. Животът не търпи празните пространства. За да се радваме на плодовете, трябва да осъзнаем нуждата дърветата да отдъхнат.
За мен лятото никога не си тръгва от нас. То е младостта, която не ни напуска. То е любовта, от която няма как да избягаме. Може да се сбогувам с морето, но това не означава, че няма да продължа да го нося в сърцето си. Защото обичам синьото. Защото синьото е за обичане.
Добромир Банев
Заглавна снимка: Добромир Банев, личен архив
ARTday.bg
