Режисьорът почина на 91-годишна възраст
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година – второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, но през 1948 година се развеждат и той се връща в Париж.
Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие.
През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови творби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза.
През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.
В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004).
Годар споделяше:
Фотографията е истина. А киното е истина в 24 кадъра в секунда.
Ние сме деца на Маркс и Кока-Кола.
Кинозвезда на новата вълна: седемнадесет годишно момиче, което се преструва на шестнадесет годишна.
Киното – най-красивият от всички фалшификати.
Истинската история на Холивуд е историята на гангстерски клон, който се е настанил на западния бряг.
Изкуството е това, което ви позволява да се обърнете, за да видите Содом и Гомор, и да не умрете.
Фотографията не е отражение на реалността, тя е реалността на това отражение.
Зад театъра стои животът, а зад живота стои театърът.
Живописта е неподвижна. Киното е интересно, защото улавя живота и смъртната страна на живота.
Киното е най-красивата измама на света.
Порнографията е свидетелство за безсилието на обикновеното кино, неспособно да покаже любовна сцена.
За да правиш кино, е достатъчно да снимаш свободни хора.
Този, който скача в празнотата, не трябва да се обяснява на този, който стои и гледа.
Без любовта няма филми.
Киното е потребността за общуване с хората, които не виждаш.
Киното е детството на изкуството.
Снимка: BBC
ARTday.bg
