Това, че детската литература е несериозна, е просто мит
„Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“, казва известният писател К. С. Луис. И наистина, с годините сякаш все повече започва да ни липсва фантастичното, нереалното – и в същото време онова, което е заложено върху всички наши добродетели. Просто нещата, изграждащи детската литература.
Сериозните книги ни дават много, но душата се храни по друг начин. Доказано е, че човек израства, когато се чувства „напълнен” със смисъл. По начина, по който го прави например Екзюпери в „Малкият принц”. Наглед несериозните случки в тънката книжка са изпълнени със смисъл, над който може преспокойно да си блъскаме главата и цял живот. А героят на писателя сякаш разрешава тези ситуации с едно изречение, с щракване на пръстите и прегръдка.
Напоследък например понятието young adult – с други думи, литература за подрастващи читатели, се разми. Все повече възрастни харесват този тип книги и съзнателно ги търсят. Сред примерите в това отношение е Холи Блек – книгите ѝ са за загадъчни светове като Царството на феите. Много от тях са бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс”, пък и носители на престижни награди в жанра. С повече от 30 творби зад гърба си и със славата на автор на книги за млади читатели, Холи Блек обаче дължи голяма част от славата си… на техните родители. Защото и те допринасят за известността ѝ така, че в наши дни да я наричат… Кралицата на фентъзито.
За да илюстрираме още по-добре тенденцията, ще се завърнем пак при К. С. Луис. Неговите „Хроники на Нарния” са прекрасен пример за това преобразяване в душите на големите хора. Приказната история на писателя обхваща неимоверно голям кръг проблеми, над които размишлява всеки възрастен. Вълшебните приключения в земите на кентаври и фавни обогатяват душата и ѝ вдъхват спокойствие. Затова и „Хрониките” са книга, която се чете… тайно от мениджъри или пък хора с кариера. Нали трябва да пазят във всеки момент репутацията си!
Напоследък се вижда много ясно и друг проблем – невъзможно е човек да се справи с пороя от негативна информация в Мрежата и всякакви други информационни източници, като в същото време запазим и психиката си. А книгите за възрастни копират информационния модел, който ни заобикаля. Затова посягаме към друг тип творби, които поглеждат реалността от съвсем различен ъгъл и ни позволяват да навлезем в страната на фантазията, където да утешим сами себе си и да си възвърнем усещането, че всичко е наред.
Много добре е обобщил всичко това англо-американският поет У. Х. Одън, който казва, че „има много качествени книги за възрастни, но нито една хубава книга, която да е само за деца.”
И примерите за това са много – може би различаващи се за всяко следващо поколение. Нека само си спомним колко дълбочина и философия съдържат творби като „Без дом” на Хектор Мало или пък вечната история за Алиса. Само да споменем „Приключенията на Том Сойер” и устните ни веднага се разтеглят в усмивка!
А на практика това са книги за най-обикновените и простички неща от живота. В тях има фантазия, хумор, любов… все неща, от които възрастните постепенно се отдалечават и загърбват. Детските книги възвръщат собствения ни мир – затова си струва да откриваме и днес нови примери, нови заглавия. И да потъваме във вълшебните им светове.
Източник: „Ексмо“; Заглавна снимка: Рисунка от „Малкият принц“
ARTday.bg
