Мястото е в близост до Духовната семинария
Градинката на столичния площад „Велчова завера“ при Духовната семинария ще носи името на актьора Стефан Данаилов. Това е последният вариант, който ще бъде одобрен от Столичната община, след като идеята да се назове площад на негово име се оказа трудна за осъществяване.
Първоначално инициативният комитет, в който участват десетки творци, колеги и ученици на Данаилов, предложи кръстовището между бул. „Джеймс Баучер“, бул. „Христо Смирненски“ и бул. „Св.Наум“ да стане площад „Проф.Стефан Данаилов“, припомня „Дневник“. Мястото не е произволно избрано, кръстовището е в близост до дома на големия актьор, където живя от 1972 г. до кончината си на 27 ноември 2019 г. Предложението беше внесено в Столичния общински съвет от кмета на район „Лозенец“ Константин Павлов. При обсъждането се оказа, че в обхвата на кръстовището живеят много граждани, които са адресно регистрирани там. Промяна в наименованието му налага смяна на лични документи, на нотариални актове и др. Затова в комисията по култура с председател Малина Едрева, която е съвносител на новото предложение заедно с Веселин Калановски и Калоян Паргов, се прие градинката до същото кръстовище да се казва „Проф. Стефан Данаилов“.
На 9 декември се навършват 80 години от рождението на популярния актьор и педагог, който има над 300 роли в киното, театъра и телевизията. Данаилов е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. и е играл на сцените на Народния театър „Иван Вазов“, на Театъра на българската армия, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Театър 199, Пловдивския театър ,,Н. 0. Масалитинов“ и др. В киното Данаилов има централни роли в над 60 филма и сериали – „Инспекторът и нощта“ (1963 г.), „Черните ангели“ (1969 г.), „На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), „Иван Кондарев“ (1972 г.), „От нищо нещо“ (1977 г.), „Търновската царица“ (1980 г.), „24 часа дъжд“ (1982 г.), „Борис 1“ (1984 г.), „Дами канят“ (1980 г.). Стефан Данаилов участва и в италианските филмови продукции „Октопод 7“ (1995 г.), „След края на века“ (1999 г.), „Дело по съвест“ (2001 г.).
ARTday.bg
