Архангеловден: Ангелът на смъртта и неговата златна ябълка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Всеки от Архангелите има своя мисия. Тази на Михаил е да бъде „пазител на душите и борец против злото“. Отстоява доброто с огнен меч и копие, с което пробожда самия дявол. Той е вождът на небесните сили, борецът против духовете на тъмнината, пазителят на нашите души. Душевадецът, благодарение на когото след смъртта сме готови да посрещнем светлината и самите ние да станем част от нея.

Когато е време земният ни път да приключи, Архангел Михаил идва, за да прибере душите ни. Има нещо възторжено в това да вярваме, че смъртта е неразривно свързана със смисъла на самия живот. Един от верните пратеници на Бог слиза на земята, за да се погрижи за нашите души, защото те до една имат право да бъдат спасени.

Роденият е обречен на смърт, но зад видимото има свят, в който душите се сливат с мирозданието. Нищо не може да си отиде безвъзвратно. Грешките, които правим, могат да бъдат простени, ако искрено се покаем за тях. За да „видим“ светлината, душите ни трябва да са чисти пред Архангела. Вярвам, че след смъртта те до една отново ще бъдат част от рая, но единствено истински чистите души ще имат привилегията да осъзнават красотата му. Хубаво е, изправени пред неизбежната смърт, да си дадем ясна сметка колко точно добри сме били, достатъчно ли сме обичали, дали ли сме отплата за всяко прекрасно нещо, което ни е предоставила съдбата.

Ангелът на смъртта в нашите вярвания взима душата, подавайки ябълка на умиращия. Ябълката е причина Господ да изгони Адам и Ева от рая, но със същия плод от райската градина Архангел Михаил напомня на смъртника, че Бог не го е забравил, че ако е живял благоверно, раят остава негов сигурен дом.

Казват, че ако умиращият се усмихва, значи ябълката, която му е подал Архангел Михаил, когато взима душата му, е била златна. Не се съмнявам, че е така. Обикновено колкото по-извисена е една душа, толкова повече препятствия е преодоляла по време на земния си път. Такива хора няма как да объркаш. Техните усмивки пленяват.

Добромир Банев

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...