Леонардо ди Каприо на 48
Винаги съм бил спонтанен… Опитах много неща, така че имам добър житейски опит, което е страхотно, защото това означава, че имам много материал за работа като актьор.
Мисля, че едва ли мога да се нарека упорит човек, но фактите говорят друго. Когато бях на 15, имах прослушвания в над 160 различни пиеси, но така и не получих мечтаната роля.
Обичам да помагам на китовете, на видрите и делфините. Когато си почивам от снимки, първото нещо, което правя, е да прекарвам време край морето.
Нямам много страхове… само акули, извънземни и глобалното затопляне.
Чист въздух, вода, и нормален климат са неотчуждими човешки права. Решаването на настъпилата криза не е въпрос на политика, то е въпрос на нашето оцеляване.
Не съм от типа хора, които се стараят да бъдат модерни. Аз определено съм индивидуалност.
Ако можете да правите това, което вършите най-добре и да сте щастливи, значи сте по-успешни от повечето хора.
Нито за миг не си помислям, че приличам на някой от героите, които съм изиграл. Затова се казва „актьорско майсторство“.
Не толкова отдавна киното стана на 100 години. Но ако се замислиш, за тези 100 години не е направена и една стотна част от това, което бихме могли да направим…
Където и да отида, хората ме гледат и не знам дали го правят, защото ме разпознават или понеже приличам на чудак.
Винаги вземам приятел със себе си, когато пътувам. Нужен ми е някой, който да ме върне обратно към самия мен. Трудно е да си сам.
Най-хубавото на това да съм актьор, е че мога да загубя себе си в друг образ и да получавам пари за това. Страхотен отдушник. Не съм сигурен кой съм точно – изглежда се променям всеки ден.
Промених се. Неизбежно е. Умът започва да функционира различно. Чувстваш, че хората те гледат под микроскоп.
Лесно е да паднете в капана и да повярвате на всички глупости, които се пишат за мен. Кой знае? След няколко години може да ме откриете в някоя лудница!
Хората искат да сте откачени, неконтролируеми и досадни. Искат да сте нещастни, също като тях. Те не искат герои. Искат да ви видят на земята.
Обърнете внимание на хората, които не ръкопляскат, когато спечелите.
Успявам да запазя бистрата си мисъл и да бъда с всичкия си в този бизнес, защото извън снимачната площадка все още съм хлапе.
Бъдете благодарни за трудните моменти, защото те ви оформят.
Всеки е преминал през нещо, което го е променило така, че той никога няма да стане отново личността, която е бил преди това.
Знаете ли, какво научих, докато играх Гетсби? Той е притежавал огромният дар да се надява. Аз мисля, че всички се нуждаем от това – от надежда. Навярно, Гетсби не се е вписвал напълно в реалността, но мнозина, в това число и аз, също не се вписваме особено.
Не мисля, че някога съм очаквал „Оскар“, честно казано. Не това ме мотивира, когато играя роли. Мотивира ме възможността да работя със страхотни хора и да създам нещо, от което да може да се гордея, когато погледна назад.
Никога не съм бил Ромео, който среща едно момиче и се влюбва веднага. Това за мен е много по-бавен процес при всяка една моя връзка.
Първата целувка е най-отвратителното чувство в живота ми. Момичето, с което го направих, успя да натика в устата ми толкова много слюнка, че благодаря на Бог и до днес се радвам, че това беше всичко, което се случи между нас. Може би три месеца след това вървях и плюех.
Грешната връзка ще ви разтърсва през целия ви живот, а правилната ще го освети.
Само ти и единствено ти можеш да промениш положението си. Не обвинявай нещо или някого.
Никога не съм обичал училището: там те принуждават да се съсредоточиш върху това, което не искаш да знаеш…
Винаги съм харесвал отношението на майка ми към моя успех. Спомням си, че когато изведнъж станах известен, тя все още идваше сутрин в стаята ми и ми казваше „Оправи си леглото, започни да правиш упражнение и спри да мързелуваш, сънлив малък червей!“
Радостта от славата отминава доста бързо и осъзнаваш, че главната награда не е, че изведнъж са започнали да те познават на улицата или в мола, а че филмите ти ще останат и след смъртта ти!
Повече от всичко, искам да бъда един безотговорен глупак, точно като много от приятелите ми. Но като се замисля за последиците пот подобно поведение, разбирам, че едва ли бих могъл да си го позволя.
Ако ме бяхте попитали, с когото бих искал да говоря за тези, които вече не са сред нас, бих ви отговорил с Орсън Уелс по времето, когато той направи „Гражданинът Кейн“. Но журналистите никога не задават такива въпроси.
Ако нямаш свои цели в живота, то работи за този, който има.
Струва ми се, че основният проблем на Америка е, че тя се опитва да установи свои собствени правила в страните, за които всъщност не знае абсолютно нищо.
Африка е едно от последните места, които все още успяват да останат анонимни.
Прекарах много време в Африка и успях да видя много от проблемите, пред които са изправени хората там. След това, когато се прибрах у дома, осъзнах, че вече не искам и да чуя за нито един „проблем“, който безпокои хората от обкръжението ми…
Важно е да се помни, че всеки път, когато си купите нещо, вие сто процента подкрепяте политиката на компанията, която прави същото това нещо.
Мисля, че най-големият проблем днес, е това как да накараш хората да консумират по-малко.
Грижата за околната среда не винаги се свежда до факта, да загасяте лампите в стаите, където няма никой. Но защо да не започнем именно с това…
Нямам политически амбиции, но до смърт ме плашат хора, които имат такива.
ARTday.bg
