Спомен за Баш майстора на българското кино (видео)

Кирил Иванов Господинов е роден на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово, Варненска област. През 1966 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов, специалност „Актьорско майсторство“. Играе в много извънстолични театри. Творческият му път преминава и през сцената на Драматичен театър „Владимир Трандафилов“ – Видин, още като стажант актьор през 1959/60 година с цяла плеяда големи български актьори и актриси, привлечени от Хачо Бояджиев.

Актьорът прави знакови роли във филмите – „Понеделник сутрин“ /1966/, „Шведски крале“ /1968/, „Птици и хрътки“ /1969/, „Нощем с белите коне“ и „Тримата от запаса“ /1971/, „Момчето си отива“ /1972/ , „Бон шан инспекторе“ и „Петък вечер“ /1986/. Звездната му роля обаче е на Рангел Лелин във филма „Баш майстора“ /1970/ и неговите продължения – „Баш майстора на море“ /1977/, „Баш майстора фермер“ /1981/, „Баш майстора на екскурзия“ и „Баш майстора сваляч“ /1980/ и „Баш майстора началник“ /1983/.

Кирил Господинов е носител на театрални, филмови и национални награди, сред които са наградата за мъжка роля за ролята на Спиро в „Тримата от запаса“ /1971/ и орден „Св.св. Кирил и Методий“ I-ва степен /1984/.

“Всеки удобен момент очите ми бяха във Варненския театър. Да гледам представления, да видя… И като наближи да завършвам казармата, отидох да кандидатствам във ВИТИЗ. Кандидатствах с Невена Коканова. И тя незавършила гимназия, и тя кандидатства. Ректор на ВИТИЗ тогава беше Д.Б. Митов, една огромна личност в българската литература и култура. Той ходеше с бастун и имаше бяла коса. И с един басов глас. Каза ни с Невена Коканова: “Вие двамата ще отидете да си вземете науките и догодина ще ви приема без изпит…” Разбира се, ние не си взехме “науките”. И на третия път, за мое голямо учудване, ме приеха във ВИТИЗ….“

Автор на „Баща ми-Баш майстора“ е дъщерята на актьора – Весeлина Господинова.

Книгата представлява документален разказ, представящ многообразието на таланта на Кирил Господинов. В нея са публикувани всички документи, плакати от спектакли, истории от снимачната площадка и снимки, които дъщерята на актьора е събирала цял живот.

„Запленена от филмовите и театрални превъплъщения на Кирил Господинов подредих огромния обем от роли, не спирах да търся и да разнищвам живота му. Все пак съм любимата дъщеря и това прави книгата крайно лично откровена, проследяваща отношенията баща-дете”, споделя авторът.

Актьорът умира на 18 април 2003 г. във Варна.

ARTDAY.BG