Князът запазва обичта си към България до последен дъх
На днешния ден през 1879 г. Александър Батенберг става първият монарх на Княжество България.
Батенберг е една от най-забележителните личности, допринесли за просперитета на българската държава. Той е първият български монарх след Освобождението. Взима участие в Руско-турската Освободителна война като доброволец. Офицер е в отряда, предвождан от ген. Гурко, който се сражава в някои от най-решителните и тежки битки. Може би оттогава неговата съдба е белязана да бъде свързана с България.
Едва навършил 22 години, той е утвърден и за княз на България. За това влияние оказва и роднинската му връзка с Александър II Освободител, негов чичо.
Александър I Батенберг се води от интересите на българския народ. Неоспоримо доказателство за това е и една от най-големите му заслуги към всички българи – Съединението на южна и северна България, което е най-голямото териториално разширение по пътя към националното обединение.
Действията, предприети от Батенберг като княз, повлияват и на живота му и в личен аспект. Когато през 1886 година той иска ръката на Виктория – дъщерята на германския кайзер – канцлерът Ото фон Бисмарк се обявява против, за да не нарушава немско-руските дипломатически отношения. Пет години по-късно, Батенберг се жени за актрисата Йохана Лойзингер. От този брак има дъщеря и син, на които дава български имена – Вера-Цветана и Крум-Асен. През 1891 година отказва да оглави предложеното му въстание срещу Фердинанд I и издава заговора, за което новият български княз му отпуска доживотна пенсия. В годините след неговото управление, Батенберг се разболява и през 1893 година, едва на 36 години, той умира. Въпреки че напуска България още през 1886 година, той никога не се разделя с нея в сърцето си – сетното му желание е тленните му останки да бъдат пренесени в България. Така, на 3-ти януари 1898 година, те са погребани с почит в страната, която той приживе повежда и обединява в смутните години след Освобождението.
Гробницата на Александър Батенберг в София
„Ако умра, нека бъда пренесен в милата България. В тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си – честта си.“
ARTDAY.BG
