Причината за смъртта остава неясна
На 56-годишна възраст почина ирландската певица Шинейд О’Конър. Причината за смъртта все още не е разкрита.
В последната си публикация в социалните медии тя сподели снимка на покойния си син и написа: „Продължавам да живея като неумряло нощно създание. Той беше любовта на живота ми, лампата на душата ми.“ Преди година 17-годишният Шейн се самоуби.
О’Конър, която беше откровена за своята продължила десетилетия борба с психичните заболявания, написа на страницата си във Фейсбук по-рано този месец, че се е върнала в Лондон след 23 години и завършва албум, който трябва да бъде издаден следващата година.
Тя също така сподели плановете си за турне в Австралия и Нова Зеландия през 2024 г. и в Европа, Съединените щати и други територии през 2025 г.
Шинейд прекарва трудно детство след раздялата на родителите си, когато е на осем. Певицата твърдеше от ранна възраст, че майка й, с която живееше след раздялата, я е малтретирала физически, което доведе до вокалното застъпничество на О’Конър за малтретирани деца. На 15 О’Конър прекарва осемнадесет месеца в убежище Магдалена поради бягство от училище и кражба от магазин.
Още в ранна възраст обаче тя проявява музикален талант и след преместване на училище записва демо с четири песни. В крайна сметка тя сформира групата Ton Ton Macoute, напуска училище и се мести в Дъблин, където започва и звездната й кариера.
От първо лице:
Останала съм напълно сама. Местя се от мотел на мотел. В моя живот няма абсолютно никой, само моят лекар, психиатър. Той е най-добрият човек на земята, когото познавам. Казва ми, че съм неговият герой. Неговата подкрепа и думи са единственото нещо, което ме държат все още жива в този момент… А аз искам да живея…
Опитах се да преодолея препятствията и трудностите, които носех в себе си, докато пораствах, да изразя някои неща, които са, но никога не са били произнасяни.
Харесва ми да работя около смъртта, да помагам на хората в смъртта – да не се страхуват, да не се съкрушат. Винаги съм се чудила на начина, по който човешкият свят възприема смъртта като трагедия и ужасна загуба. Вярвам, че си отива само тялото, а човекът витае наоколо и можеш да си говориш с него. Но настроението е разрушено и ние оставяме духа заради по-леки неща.
ARTDAY.BG
