Ваня Цветкова е родена на 12 януари през 1958 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1980-а в класа на Гриша Островски.
Дебютът ѝ в киното е през 1978 година във филма „Служебно положение — ординарец“, но голяма популярност получава с филма на Христо Христов „Бариерата“ по романа на Павел Вежинов. Със своята роля там тя печели награди от кинофестивалите във Варна и Москва.
Други известни филми с нейно участие са „Лавина“ и „Комбина“, в които си партнира с Иван Иванов. И двамата се превръщат в сесксимволи на българското кино през 80-те.
Участва още във филмите „Хан Аспарух“, „Адио, Рио“, „Другият наш възможен живот“ и новите сериали „7 часа разлика“ и „Фамилията“.
По време на снимките на филма „Комбина“, актрисата се запознава с каскадьора Павел Дойчев, за когото по-късно се омъжва. Заедно са 18 години, но в крайна сметка се развеждат. От брака си имат едно дете – син Павел.
Припомняме си откровенията на Ваня Цветкова пред сп. „EVA“:
„Никога не очаквам абсолютно нищо. Нещата идват и аз или ги вземам, или не.“
„Мога да живея навсякъде. За мен светът вече няма граници. Но там, където е детето ми, там искам да бъда.“
„Никога не съм се смятала за актриса, не чувствам нито призвание, нито нищо. Просто в момента, в който започна да снимам, усещам, че съм в познати води, че това е нещо, което като че ли мога. Дори със затворени очи знам как да го правя. Но никога не съм се вземала насериозно.“
„Много съм егоцентрична. Трябва да си готов да дадеш, за да получиш. Аз не съм готова.“
„Много вярвам в съдбата си и вярвам, че каквото има да става, ще стане. Аз единствено трябва да не му преча. Винаги съм живяла така.“
„Досега все съм се била през пръстите за всичко, но напоследък започнах да мисля, че много се уважавам като човек. Можеш да разчиташ на мен. Ако ти кажа нещо, значи съм ти го казала, ако имам към теб ангажимент, значи го имам. Никога няма да ти взема дори една игла, ако не е моя. Имам една честност, насадена от родителите ми. Честност до глупост. Постоянно гледам да угодя на другите. Доста хора смятат точно обратното за мен. Защото изглеждам студена, авторитетна, даже груба понякога. Човек си крие инстинктивно зад фасадата неща, които не иска другите да знаят за него. Имам приятелки, които говорят с всеки непознат. Някакви празни приказки. Това не мога да го понасям. Ако обаче си ми близък, не мога да си представя да те нараня или да кажа нещо, което те обижда. Най-верният начин да ме заробиш е, като си добър с мен. Разбира се, когато ме настъпиш, ставам страшна.“
АRTday.bg
