От първо лице: БИОНСЕ за живота, работата и успеха (ВИДЕОх3)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Откровенията на звездата, която днес навършва 36

Днес Бионсе може да си позволи огромна торта с 36 свещички. Абсолютно я заслужава! Дори само заради невероятната нощ в края на август, когато прегърна осем статуетки от церемонията за MTV Video Music Awards в Ню Йорк.

За повечето хора 36 години не са кой знае колко много, но за постигнатото от Бионсе през изминалото време има други измерения – най-номинираната певица в цялата история на наградите „Грами”, танцьорка, актриса, продуцент, майка и феминистка в най-добрия смисъл на тази дума, създател на модна линия (последната колекция излезе преди десетина дни и е посветена на най-новия й албум „Lemonade”), общественик и „кралица Б” за десетките милиони нейни почитатели по света.

Бионсе е родена на 4 септември 1981 в Хюстън, щата Текста. Баща й – Матю Ноулс, е мениджър на групата „Дестинис чайлд”, с която тя прави първите си успешни стъпки в музиката. Майка й – Тина Ноулс, пък прави сценичните костюми за момичетата. Бионсе пее още преди да проговори добре. Днес има 13 награди „Грами” като солов изпълнител, предшествани от три статуетки като член на „Дестинис Чайлд”.

Вярно е, че Бионсе предпочита на общува с огромната си аудитория чрез музиката. Тя обаче е и интересен, много земен събеседник, твърдят западните медии.

Убедете се в това от публикуваните по-долу цитати от интервюта, които певицата дава през годините за различни издания:

За успеха на „Дестинис чайлд”:

„Не бих казала, че осъзнах силата си след излизането на първия албум на „Дестинис чайлд”. Продуцентите ни не вярваха, че ще станем попзвезди. Те ни подцениха, затова ни разрешаваха да пишем собствени песни и да снимаме клипове. Това беше най-доброто, което можеше да ми се случи, така станах истински артист и успях да взема нещата в свои ръце. Действията ни с момичетата в групата не бяха особено осъзнати, но ние си имахме свои виждания и никой не се интересуваше от това. Ние нямахме необходимост да се обръщаме към други автори или да молим лейбъла за помощ – бяхме способни да направим всичко сами.”

За борбата със себе си

„Не бих казала, че напълно съм победила собствената си неувереност. Когато не съм на сцената, аз съм тиха и не се бутам на преден план. Но дайте ми микрофон в ръцете и ще видите как излизам от своята черупка.”

За актьорството

„Причината да се пробвам и като актриса вероятно са Барабра Стрейзънд и Даян Рос. И двете имат изключителен успех като певици, спокойно са можели да минат и без киното, но все пак решават да опитат. Явно актьорството ги е привличало. Не виждам нищо лошо в това едновременно да пееш и да се снимаш в киното. Струва ми се, че е прекрасно да изявяваш таланта си на различни места. И на мен се искаше да играя във филм, в който да не съм певица.”

За партньорството с Майк Майърс и Стив Мартин в „Розовата пантера”

„Страшно ми провървя. Слава Богу, ролята ми беше малко или повече сериозна, защото аз не умея да бъда смешна. Майк и Стив много си приличат. И двамата пишат, за секунди могат да се превъплъщават. Майк не излиза от роля, докато на лицето му има грим и е облечен в костюма на своя герой. Стив е по-скромен, затова пък може да говори с много лим френски акцент, което е ужасно смешно.”

За модната линия „Ivy Park”

„Когато понатрупах години и родих дете, започнах да се замислям повече за здравословния начин на живот. Открих, че няма спортна марка за мен, за моите балерини и приятелки, за дъщеря ми… И тогава измислих „Ivy Park” като идеален свят за момичетата спортен тип. Когато се срещнах със сър Филип Грийн, той очакваше да говоря за съвместната работа с „Topshop”, както други известни лица от сцената, но аз предложих да създадем обща компания. На първата ни среща му разказах за идеята си, целите и маркетингова стратегия. Струва ми се, че той беше шокиран, но се съгласи на партньорство 50-50%.”

За феминизма

„Не съм сигурна, че хората разбират какви точно са феминистите, макар всичко да е твърде просто. Това е човек, който вярва в равните права на жените и мъжете. Аз не разбирам защо това понятие има негативен оттенък. Ако смятате, че вашата дъщеря трябва да има същите възможности и права, както вашия син – вие сте феминист. Необходимо е мъжете и жените да осъзнаят реалното съществуване на двойните стандарти, за да променят всичко. Попитайте когото и да е – мъж или жена: „Искате ли дъщеря ви да изкарва по 75 цента, ако тя заслужава $1?” Какъв според вас ще е отговорът?!”

Най-добрият съвет

„Даде ми го Опра Уинфри, без да е говорила лично с мен. Никога няма да забравя какво казва тя за силата на думата „не”. Това ми помогна страшно много в живота, но ми се наложи доста дълго време да се уча да казвам „не”, когато не искам да правя нещо, което не ми харесва. Беше ми тежко, тъй като мразя да разочаровам хората и винаги работя с цялото си старание. Ала е невероятно да можеш просто да откажеш да правиш това, което не ти е по сърцето.”

За мама и звездната болест

„До ден-днешен се вслушвам в съветите на родителите ми! Мама обича да повтаря: Телесната красота е непостоянна, вътрешната е вечна.” Когато бях на 15 години и записах сингъла „No, No, No”, който зае първо място, аз се смятах за много пораснала. Бяхме заедно с мама в звукозаписното студио, тя разговаряше с мен, но аз само пеех и нищо не исках да чувам, общо взето се държах ужасно. Тогава мама за пръв път ме удари.

Удари ми звучна плесница и каза: „По-добре си отвори ушите, когато разговарям с теб. Мислиш си, че щом песента ти е станала най-добра, си получила правото да правиш каквото си поискаш.” Страшно се обидих и не знаех как да се държа, тъй като никога не бях виждала мама по този начин. Това беше първият ми и последен пристъп на „звездна болест”. Мама я унищожи още в зародиш.”

За загубите

„Можете да работите страшно много, да работите всеки ден и пак да загубите. Това беше огромно откритие за мен. Понякога губим, просто се случва и нищо не можем да направим. Не бива и да правим.”

За майчинството и модата

„Истински разбрах себе си, когато за пръв път видях детето си. Започнах да възприемам по съвсем различен начин тялото си и не ми беше некомфортно в това ми ново качество. Изобщо не преживявах…

Да, харесва ми да подчертавам талията и краката си. Убедена съм, че всяка жена може да намери силните си страни и да се научи да ги демонстрира правилно, но не си струва да зацикля на едно и също нещо. Аз си позволявам настроението да ми диктува какво да облека. Понякога това е нещо класическо, друг път изглеждам като битник. Мога да се чувствам съблазнителна или откачена, но във всеки случай е толкова готино, че сме свободни да изразяваме своите емоции чрез модата.”

„Много обичам работата си, ни нищо не може да се сравни с чувството, което изпитвам, когато детето ми ми казва „мамо”. Моята дъщеря Блу Айви е моята муза.”

За критикарството

„Критикувам не само себе си. По принцип съм критично настроена. Е, не дотолкова, че да не разбирам кое е добро и кое – не, не чак толкова, но с критиките си подтиквам хората и себе си, насърчавам ги. Просто съм такъв човек – бях същата и на девет години.”

За отговорността

„Сегашният ми живот ми налага особена отговорност. Дори разходка в парка се превръща в изпитание. Не можеш да вечеряш в романтична обстановка, без някой да се опита да те снима тайно. Трябва много да работя и то здраво, наистина здраво. Което ми харесва, но все пак жертвам твърде много. Всъщност… докато мога да пея, наистина ще бъда щастлива.”

Мануела Георгиева

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вечната любовна мъка

"С удоволствие бих ѝ звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я...

Антон Страшимиров: Разкрийте сърцата и душите си за обич!

Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 година в град Варна. От юношески години, благодарение на брат си Димитър Страшимиров, започнал да...

(Не)видимо доволни

Днес (по стар стил) е Видовден. На кого не се е случвало да бъде разочарован, наранен или пренебрегнат… Като човешки същества, освен радостта и...

Писма на любовта

“Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно....

В Левски започват Празниците на изкуствата „Парцалев 2024“

В Левски днес започват традиционните Празници на изкуствата "Парцалев 2024", посветени на известния български актьор Георги Парцалев. Това съобщи Любка Христова от общинската администрация. Началото...