Това е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет
Близо 35 години след спектакъла на Леон Даниел, „В очакване на Годо“ отново е на сцената на театър „Българска армия“, съобщават от трупата.
Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? А ние съществуваме ли? Това са въпроси на които представлението отговаря. От театъра припомнят думите на Бекет: „Първо бях затворник на другите. Така че ги напуснах. След това бях затворник на себе си. Което беше по-лошо. Така че напуснах и себе си“.
Режисьор е Иван Урумов. Преводът е на Бояна Петрова. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Участват – като Естрагон – Георги Къркеланов, Владимир – Иван Радоев, Поцо – Юлиан Вергов, Лъки – Моню Монев, и Момчето – Петър Димов.
„В очакване на Годо“ е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет. Тя е поставена за първи път през 1953 година от Роже Блен в малкия театър „Вавилон“ в Париж. Още на премиерата пиесата се превръща в сензация. Задържа се на сцената до 1958 г. и има над 400 представления, които са посетени от повече от един милион зрители.
Две години след парижката премиера, пиесата е реализирана за първи път и във Великобритания от Питър Хол. Повечето появили се рецензии тогава са негативни. Ситуацията е преобърната от рецензиите на Харолд Хобсън и Кенет Тайнън. „В очакване на Годо“ печели призванието „Най-противоречива пиеса на годината“. Това е награда, която не е връчвана оттогава.
ARTDAY.BG