Творбите могат да се видят до 23 януари 2022 г.
С изложбата в Квадрат 500 – селекция от знакови произведения и нови проекти, Васил Симитчиев се завръща с цялата мощ на своите артистични открития, с резултатите от своя дълъг път в съвременната култура. Куратор на проекта е Иво Милев.
По време на реставрацията на мавзолея на Георги Димитров в средата на 1970-те на младия скулптор Васил Симитчиев е възложено да създаде бронзовите венци около саркофага. Наградата за тази престижна поръчка е международен паспорт, с който художникът успява да напусне страната и … да стане “невъзвращенец” и да се установи в Швеция. Освободен от диктата на политическия и артистичния конформизъм, “се ражда един от първите зрели концептуални художници у нас”, пише за него изтъкнатият шведски художествен критик Дан Йонсон. “След мащабите на Кристо няма друг българин с тази решителност, глобална артистична визия и творчески размах”, казва за него в България проф. Станислав Памукчиев.
Проектът „Водна маса“ за Кралския дворец в Стокхолм, 1978 г.
Мащабните проекти, реализирани в Швеция, стоят винаги в центъра на някаква конфликтна зона. Това е една от причините някои от идеите да останат само върху белия лист. Така например, в разгара на Студената война Симитчиев предлага част от паважа на Червения площад в Москва да бъде разменен с трева от моравата пред Белия дом. Идея, която, разбира се, остава нереализирана, сблъсквайки се с непреодолима политическа воля. Или проектът за “свързване” на Дания с Швеция чрез музикално произведение, чиято партитура е създадена по неравностите на морското дъно в протока Йоресунд. Години по-късно двете страни са вече свързани чрез бруталната сила на бетона и желязото в най-дългия мост в Европа. Или “консервацията” на мавзолея в София, сблъскала се с нетърпимостта към миналото… Или старателно подготвеният и добре изчислен проект за преместване на водната маса на едно шведско езеро в двора на кралския дворец в Стокхолм…
Стъкления кей, Малмьо, 1985 г.
Васил Симитчиев е концептуален художник в най-пълния смисъл на думата. Идеите са суровината на неговото изкуство и както сам казва – веднъж осъществени, те губят половината от своята сила. Някои от най-ранните му, но най-издържани експерименти са в тази посока -проектите за водни басейни, осъществени на различни места в края на 1970-те. Двата най-големи са направени за Музея на модерното изкуство в Стокхолм и за един от градските паркове в Малмьо.
Работата, която му носи световно признание, е безспорно „Стъкленият кей“ в Малмьо (1985). Шестте квадратни километра на стария кей на пристанището са покрити с тонове стъклени плоскости, а артистът дирижира грохота от трошенето им под тежестта на камионите, минаващи върху тях. И тук в основата е конфликтът, сблъсъкът на камък и стъкло, на тежко, плътно, твърдо с тънко, прозрачно, крехко, чупливо. Това е грандиозен визуален и звуков спектакъл, с мащабни идейни и естетически внушения, в реална съпоставимост с най-значимото от този род изкуство в световен план.
Водна маса, Палма де Майорка, 1977 г., снимка: Александър Симитчиев
Утвърждаването на Симитчиев като един от най-силните съвременни концептуални артисти в Швеция е причина да бъде поканен за професор в Университета за изкуство, занаяти и дизайн в Стокхолм, където води катедрата по монументална скулптура. Той основава и ръководи Свободната академия за експериментално изкуство, разработва новаторска програма за намеса на изкуството в социалната среда, осъществява със студенти множество скулптурни инсталации, акции, пърформанси и концептуални проекти в общественото пространство.
Васил Симитчиев крие лицето си със своето лице, 2002 г., фотограф: Аке Хедстрьом
Изложбата се организира в партньорство с Посолството на Кралство Швеция и е финансирана от Министерство на културата по програма „Движимо културно наследство, музеи и визуални изкуства“.
Заглавна снимка: Васил Симитчиев, фотограф Любомир Иванчев, 1985 г.
