Три стихотворения от поета, който днес празнува рожден ден
Добромир Банев днес навършва 52 години. Поетът, писател и публицист е роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“ (заедно с Маргарита Петкова, 2016), „Аз съм в другото такси“ (2017), „Любов до синьо“ (2019) и „Обичай ме бавно“ (2020).
Пандемията, ограничителните мерки и затварянето на най-големите книжарници не попречиха книгата му „Обичай ме бавно“(издание на „Персей“) да стига до ценителите на поезията и тя се превърна в най-продаваната поетична книга на 2020 г. С изящното издание влюбените продължават да изразяват чувствата си към хората, които обичат. Очаква се и тази година „Обичай ме бавно“ да е сред предпочитаните подаръци за предстоящия Ден на влюбените, защото книгата включва едни от най-популярните стихове не само в творчеството на поета, но и в българската поезия през последните години. Може да бъде поръчана и онлайн на: https://knigizavsichki.com/item/obichay-me-bavno-pmfkjiiwgu
Написал е текстовете на много любими песни, изпяти от Нели Рангелова, Ирина Флорин, Петър Антонов, Йоана, Стефан Илчев и др.
„Ние не можем да съществуваме без любов, тя е основната движеща сила на всичко. Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, само по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти„, споделя поетът.
Предлагаме ви три стихотворения от Добромир Банев:
***
Не са виновни птиците, не са.
Виновно е небето, че обича.
Животът е изпълнен с чудеса,
макар да ни изглежда прозаичен.
Покоят е най-сигурният бряг.
Вълните му приписват просто рими.
Не е виновен никой следващ сняг,
че рано или късно идва зима.
И с теб не носим никаква вина,
че още се обичаме в далечност,
която – като в книга – е една
история, обречена на вечност.
***
Ах, колко мъка има по света.
Едни се раждат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.
Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът,
целуват, мразят, после съжаляват.
И в този непрестанен кръговрат
все не преставаме да бъдем лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.
Едни се любят, повечето не.
Неделята е истински коварна,
пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.
Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.
***
Привикваме към тъмното навън,
но слънцето оставя отпечатък:
отворим ли очи след тежък сън,
спокойни продължаваме
нататък.
Достигнал най-върховния екстаз,
да мога да мълча и да ме чуваш,
разбирам вече смисъла и аз:
щом можеш да обичаш –
съществуваш.
Още от писателя може да прочетете ТУК:
Мануела Георгиева
Заглавна снимка: Валентин Иванов-sValio; Снимка корица „Обичай ме бавно“: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
