Актрисата за работата и живота си от първо лице
Носителката на награда „Оскар“ Патриша Аркет се ражда на днешния ден, 8 април, през 1968 г. в семейство на потомствени артисти. Нейните братята и сестри също са известни актьори – Алексис, Розана и Дейвид Аркет. Става майка твърде млада. В зората на своята кариера споделя пред медиите, че не се чувства ощетена от това. И сякаш за да демонстрира това, снима култовия филм „Истински романс” (1993 г. с реж. Тони Скот, по сценарий на Куентин Тарантино), където играе неустоима секси дивачка. Именно тази роля я качва на гребена на вълната.
Актрисата от първо лице:
Произлизам от скромна среда. Официалната мода, тази в магазините, не беше достъпна за мен. Но имах шанса да израсна по време на пънк-рок движението, което поставяше под въпрос авторитета, изразяването на индивидуалността и чувството за хумор, които според мен липсваха на общоприетите творения.
Модата направи милиони жени невидими. Те бяха непознати или пренебрегвани, обзеценявани, смятани за по-малко интересни от големите имена. Образът на жената, който разпространяват Холивуд и списанията, този на 25-годишната вечно слаба жена, е такова изкривяване на реалността… Всички ние имаме право да бъдем модерни! На всяка възраст, какъвто и да е нашият силует, трябва да можем да се чувстваме елегантни и удобно в хубави дрехи, ушити грижливо.
Статистиките са поразителни. В САЩ, при еднакъв труд, една бяла жена печели 78 цента срещу един долар за един мъж! Една афроамериканка печели 64 цента! А 70 на сто от чернокожите жени са глава на семейство с един родител. Така че те плащат данък пол и раса. Нека да ми обяснят защо! Ако жените получават дължимото, половината от засегнатите 66 млн. жени и деца няма да живеят под прага на бедността в Америка. Вече не е лукс, а необходимост да бъде изобличена тази несправедливост. Трябва спешно да се действа.
Играех наивници, докато имах подходящата физика и влизах в калъпа без много усилия… Но аз знаех за “срока си на годност” и бях решила да изследвам други пътища. Не се подчиних на нормата, отказвайки да сваля килограмите, натрупани през бременността, за филма “Медиум”. Моята победа срещу тази дискриминация! Усещах, че телевизионните зрителки са уморени да гледат стереотипни героини. Те бяха готови да се идентифицират с майка, която прилича на тях. Границите най-сетне се раздвижиха, дори и Холивуд да е загубил връзка с реалността. Киното започна да се адаптира към подема на малцинствата: по възраст, по пол, по етнос… Отстъпвайки назад, разбира се, но с кризата на традиционния си модел, то вече няма избор.
Била съм щастлива майка, самотна майка, майка с връзка, омъжена майка, разведена майка и отново щастлива майка с връзка.
Никога не съм участвала в играта на съперничество.
Да проучваш актрисите и манекенките, питайки се дали са минали под скалпела, означава да участваш в тази мания. Това е още един начин да ги превърнеш в обекти. Струва ми се странно да си присвоиш правото да съдиш външността на другите. Имам право да имам лицето, което ми харесва, днес, както и утре.
Този живот е само кратък преход.
ARTday.bg
