Моят стил е в търсенето на същественото. Правила съм си много прически, сменяла съм редица тоалети, правила съм си какви ли не процедури, спазвала съм какви ли не диети. Оставих косите си да побелеят. Днес нося само черно и бяло.
Всяка година си купувам 3-4 рокли, имам един чифт джинси. Подарих бижутата си, защото не ги нося. Бих искала да бъда такава, каквато е била модернистичната архитектура в средата на миналия век… Нова, различна, захвърлила старите традиции, полезна, а не лекомислена. Чист живот, чисти линии.
Много ми беше трудно да израсна с представата, че родителите ми са звезди. Отраснах в една много странна среда – баща ми караше “Ролс Ройс”, и разбира се като човек на изкуството, той обичаше колите, както и всички други хора харесват хубавите коли. Това е само едно от нещата, които той харесваше. Детството си прекарах в Бенедикт Кейниън, тук в Лос Анджелис, в къща, много приличаща на ферма. Имаше едно магаре в двора точно до входната врата. Пътят, който минаваше пред къщата, беше мръсен и кален. Майка ми караше… един момент да се сетя… караше Кънтри Скуайър Стейшънуей. Имам предвид, че това винаги ме е затормозявало – да се боря с представата на хората, че артистите са много богати. Разбира се, актьорите, особено в днешно време, са много, много състоятелни. Ние правим повече пари, отколкото много от хората. Но има и не малко хора, които правят повече пари от нас. Странно е, защото аз нямам спомен да съм водила кой знае колко бляскав живот.
Всичко хубаво в живота ми се е случвало тогава, когато не съм очаквала. Всъщност “добрата ми форма” не продължи много дълго. Някъде към трийсетата ми година престанах да обръщам внимание на тялото си. Помислих си: “Е, какво пък, голяма работа!”. Но един ден се погледнах в огледалото и никак не ми хареса това, което видях, затова отново започнах да се грижа за фигурата си. Обещах си да бъда физически силна и съзнателно реших да си намеря нови приятели. За да имате приятели, трябва да сте готови да вложите от времето си. Прическа, облекло, корекции, диети, мода… Всичко това са глупости, противоречащи на истинската ти същност. Има само една Мерил Стрийп. Мога да кажа още 30 имена на актриси, които изглеждаха прекрасно, а сега дори в сериал не могат да участват. Това не е заради старостта, а заради пластичните операции и ефекта им след време.
Махам се от филмовия бизнес след няколко години просто, защото ми идва в повече. Гледайки назад към тези стари филми, смятам, че те са не само трупане на опит. Все пак не забравяйте, че тогава бях просто едно младо момиче. Това беше просто правене на второстепенни филми, а не нещо луксозно. Представете си група хора, които просто отиват и снимат един филм възможно най-бързо и най-евтино. Това е един вид опит, който си струва да придобиеш – горе-долу добре платена и не луксозна работа, в която не е нужно да вникваш, защото не е чак толкова трудна. Работихме много усърдно, като снимахме “Хелоуийн”. Това все пак беше първия ми филм, бях на 19 години, и си мислех, че ми се е случило едва ли не най-важното нещо в живота. Не съм безчувствена жена, а просто едно претоварено бяло “маце”, което се опитва да си изкара прехраната… с много костеливо лице.
ARTDAY.BG
