Загадъчна или открита, сдържана или егоистична…, и до днес за нея се говори всичко – не за друго, а защото друга като нея няма. Честит рожден ден, Лили!
Преди няколко години журналистът и познавач на музикалната култура на България от ХХ век Владимир Гаджев припомни една любопитна класация: “Според изследване на Комитета за младежта и спорта от 1973 г. Лили Иванова е посочена на първо място сред предпочитаните изпълнители с 80,09%. “Бийтълс” са само с 3,82%. Резултатът е обясним при тогавашните тоталитарни ограничения за западната музика и фаворизирането на няколко естрадни продукта на социализма, но популярността на певицата се запазва и до днес…”
Прав беше Гаджев тогава – в първата национална класация “БГ музикални ИНТЕРНЕТ награди 2008” Лили Иванова бе избрана за “Изпълнител на годината”! От 1973-та до 2009-а бяха изтекли точно 36 години! Оттогава до днес броят им е с почти десет повече, а Лили все така е №1 – въпреки армията от напористи млади изпълнители, въпреки своите лично извървени 78 лета, заради които достойно може да почерпи днес. Концертите й се разпродават месеци преди посочената дата. В залите с нейните песни плачат и пеят зрители от 5 до 85 г., новите й записи вълнуват.
Тя е първият български изпълнител с професионална дългосвиреща плоча и със самостоятелен концерт и собствен репертоар в прочутата зала „Олимпия” в Париж; певица с повече от 10 000 концерта по целия свят – от България и Русия, през Япония, до Бразилия и Чили; истинската българска звезда с повече от 20 международни награди, 40 албума и над 120 сингъла, записани у нас и в чужбина…
Лили е енигма. Тя наистина е от твърде малкото хора в България, които заслужават „звезден” статут. За него са нужни доказване във времето, достигане, а не поставяне на върха, достойнство и кураж да не прекрачваш принципите си – нито заради ласкатели, нито заради зложелатели. И още нещо: да се разкриваш, но не докрай. Тя го умее, затова продължава да е неразгадана.
Като дете не можех да разбера защо тази малка жена има толкова голям глас. Не знаех защо е подстригана като момче и има толкова дълъг маникюр. Не ми бяха ясни одумките на възрастните за поредния й интимен партньор или брак, но седях притихнала до родителите си на нейни концерти или пред телевизора и наизустявах песните й. Честно казано, харесвах повече Емил Димитров, но Лили действаше като магнит.
Когато пораснах, разбрах, че всичко е част от “нейната тайна”. Затова десетилетия по-късно тя продължава да е “най” – и популярна, и неуловима. Няма жълта медия или подигравчийско шоу у нас, което да не се е упражнявало на неин гръб, ала на певицата сякаш изобщо не й пука. Не се занимава с никого освен със себе си, с песните си, с концертите си. Може да бъде и много мила, и безкрайно рязка, но поведението й също е плод на железен принцип – професионализъм.
Ако за таланта й има обяснение – дар Божи, то изборите й извън сцената понякога са необясними за много хора. Тъкмо публиката поеме по някаква вълна и Лили, хоп, прави противоположен ход. Ако на някого му се е искало да види певицата “по така” на фона на всеобщата разюзданост след 1989-а, не му се получи. Вярна на енигматичната си натура, тя сама реши да се разголи – за първия брой на българското издание на “Плейбой” през 2002-ра пред обектива на Васил Къркеланов. Но го направи с присъщия си стил – нищо прекалено, нищо, което би разчупило тайнствения й ореол. А самият Къркеланов признава: „От работата с нея съм запомнил: “Не съм капризна, взискателна съм!” Сега светската клюка пък шуми, че са поканили примата във „VIP брадър”, но, видите ли, тя поискала хонорар от един милион… А колко да поиска, за я оставят намира?!
Спомням си думите на актрисата Цветана Манева – почитател и приятел на поппримата: „Мога да събера Лили в една-единствена дума: недостижима. Недостижима с три удивителни – така напишете.” Питала съм за Лили и музиканти, с които тя работи през последните години. Ангел Дюлгеров от нейния бенд дори не се замисля: „За мен Лили е пример за професионализъм и артист, който умее да вдъхновява – и екипа, с който работи, и публиката, която излиза окрилена след нейните концерти. Публиката е много подвластна на нейната енергия. За пръв път имах жив контакт с Лили на репетициите преди концерта в “Арена Армеец”. И веднага разбрах колко е перфектна в работата си – с един поглед разчита ситуациите и хората около себе си.”
А защо Васко Василев не крие респекта си към нея? „Лили Иванова е, без никакво съмнение, от най-безкомпромисните и магнетични артисти – не в България, а в световен мащаб. Талантът, отношението й към музиката и към публиката са ултимативни и извън всякакви сравнения. На нейния концерт в Античния театър в Пловдив бях пометен от енергията и професионализма й. За мен е огромна чест като музикант да съм бил неведнъж до нея на сцената и мечтая за още”, казва виртуозният цигулар.
Питала съм и самата Лили – за миналото и сега, за поколенията преди и сега, за изпетите от нея прекрасни текстове на най-добрите ни поети, за успеха и популярността…
Ето част от лично споделеното от певицата:
„Имала съм честта да изпея наистина едни от най-красивите стихове за любовта на изключителни поети. Винаги съм имала много силно отношение към текста и съм се превъплъщавала в различни образи. Всяка песен е сюжет и когато си на сцената, за да разказваш история, най-важното е да си искрен. Всеки текст, който съм изпяла, е минал през мен и е част от мен, но не бих си позволила да се припознавам в нито един от тях.”
„Между популярността и успеха няма знак за равенство. Успехът е нещо относително – за един човек успех може да бъде, че са го показали по телевизора, за друг – успехът може никога да не настъпи. Всичко зависи от изискванията и от очакванията. Преди нямаше достатъчно свобода и информация, сега е обратното – популярността се постига много бързо. Времето е голям фактор за една кариера и затова трябва да си достатъчно съобразителен и умен да знаеш как да го управляваш, ако искаш наистина да постигнеш резултати.”
„Не мога да претендирам, че съм правила всичко по “правилния начин”. Може и да съм грешила, но винаги съм имала изисквания към себе си и към хората около мен. Смятам, че един творец е длъжен да се доказва ежедневно и да се движи напред.”
„Не коментирам никого, мога да говоря само за себе си – аз знам коя съм и какво искам и всеки ден полагам усилия и работя в тази посока. Кой къде е обаче в историята ни ще стане ясно след време – не сега. И няма да сме ние тези, които ще определят какво сме постигнали.”
Никога не слагам нещата на кантар – от какво съм се лишила и с какво съм се преборила. Когато знаеш къде искаш да отидеш, пътят е ясен. Рядко съм правила компромиси. Наясно съм какво искам. Имам много добър екип от професионалисти, на които благодаря. Публиката винаги е била единственият ми коректив и й поднасям моята специална благодарност.”
„Никога не хвърча в облаците и не мечтая за нереални неща. Винаги стоя здраво стъпила на земята. Моите мечти са бъдещите ми действия. Винаги имам различни планове…”
Да изпееш „За обич съм родена” в зората на кариерата си и да пееш „Искам любов” повече от 40 години по-късно, когато продължаваш да си на върха – това го може само тя. Наричат я прима, кралица на българската естрадна и попсцена, пред името й поставят всякакви „най”, а тя продължава да определя себе си по най-нетърпящия спорове начин: „Аз съм Лили Иванова.” Продължава да е все така пряма и да не прекалява с думите, предпочита да се изразява с песните си и да цени единствено неща, които според нея си струват: музиката, дисциплината, личното пространство, публиката, хората, с които работи… И да живее по начина, който й отреди място на „върха” дори на 78 (ако не вярвате – бъдете на концерта й на 21 юни на езерото край Панчарево). Честит рожден ден, Лили!
Виолета Цветкова, Снимки: Личен архив
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
