За жената, познала любовта по пътя на страданието
Марина Владимировна Полякова-Байдарова е родена на 10 май 1938 г. в Клиши, Франция. Тя е най-малката от четирите дъщери на знаменития изпълнител на цигански романси в Париж Владимир Поляков. Започва да се снима в киното още на 10-годишна възраст, а на 17 години изиграва главната роля във френско-шведския филм „Магьосницата“ (1955), който обикаля световните киноекрани и ѝ носи нечувана популярност. По време на снимките на филма „Подлеците отиват в ада“ (1954) тя се запознава със своя бъдещ съпруг режисьора Робер Осейн, също руснак по произход, и по-късно се снима в няколко негови филма. Обаятелна и женствена, актрисата привлича талантливите режисьори. На фестивала в Кан през 1963 година получава наградата за най-добра женска роля.
През 1970 г. Влади се снима в съветския филм „Сюжет за малък разказ“ на Сергей Юткевич по разказа на Чехов „Олеся“, където играе ролята на Лика Мизинова, една от малкото жени в живота на А. П. Чехов.
Първият мъж на Марина, френският артист Робер Осейн, станал баща на нейните двама сина. Вторият ѝ съпруг бил пилотът Жан-Клод Бруйе, собственик на авиокомпания; от него Марина родила третия си син. После среща Висоцки, който се оказва истински голямата ѝ любов. В едно интервю Марина казва, че Владимир „…беше повече от съпруг. Той беше добър приятел, с когото аз можех да споделя всичко, което ми беше на душата“. Тя си спомня, че по това време едва ли не „от всеки прозорец се носеха неговите песни“.
Когато се завръща в Париж, Марина Влади въвежда Висоцки в нов приятелски кръг. Но любовта не спасява барда от пиянството. В състояние на афект той си прерязва вените, но успяват да го спасят. Поетът с китара се опитва да се излекува от алкохолизма. Имплантират му „вечна“ ампула от платина, т.нар. „есперал“, но и това не го опазва. Без алкохол Висоцки вече не може да пише, да пее, да играе и някой го съветва да вземе слаба доза наркотици за облекчаване на състоянието си. За съжаление той не успява да се избави от зависимостта. Отношенията им с Марина се влошават, изострят, тя иска да се разведе, но не ѝ стигат силите за това. Владимир се боял от раздялата с нея и казвал: „Не мога да бъда вече с нея, но и без нея също не мога“.
Няколко години след смъртта на Висоцки Марина Влади се омъжва за известния лекар-онколог Леон Шварценберг. Животът ѝ е белязан с голямо нещастие: големият ѝ син катастрофира тежко, две от внучките ѝ загиват. Тя все пак намира сили да продължи напред. И досега не се разделя с първата стихосбирка на Висоцки, нито с плочите му, но не е в състояние да слуша спокойно записите: „Минаха толкова години, но още не мога да говоря спокойно за Володя, да гледам неговите фотографии и да слушам гласа му, когато него вече го няма. За мен това е непоносимо“.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
