На българското село, с любов
Опустошение. Това е думата, която може да опише българското село днес. Там, където някога виждахме огромни стада от овце, кози и говеда, днес са останали руини, достойни за декор на хорър.
Зад тъжните избушени прозорци наднича минало, което не предвещава добро бъдеще за България.
Тук-таме иззад порутена ограда надничат очи, които вече не се надяват на нищо. Тъжни погледи, устремени повече към нищетата, с която оцелелите трябва да се справят.
Докато опитвам домашно приготвеното козе сирене, същите тези очи ме гледат очакващо за одобрение – да, по-вкусно сирене не съм ял от детство, но уикендът все пак ще свърши и аз ще се завърна в големия град, където купуваме боклуци на безбожно високи цени.
Очите на оцелелите в българското село не могат да бъдат забравени. Душите на тези хора са разпънати на кръст между истината и лъжата, между обещанието и сбъдването, между живота и смъртта.
Черешите са отрупали короните на плодните дървета, но няма кой да ги откъсне. Една малка козичка, черна на цвят, остава запечатана на снимка в телефона ми. Защото скоро няма да помним как изглежда тази животинка. Защото в градската суматоха сме прекалено заети, за да остане важен споменът за една поляна с цветя и дъбовата горичка, осеяна с манатарки.
Българското село отдавна бере душа. Нищо че там литър истинско прясно мляко струва едва 80 стотинки…
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
