80 години от смъртта на поета символист Теодор Траянов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Ето какво пише Цв. Атанасова в статията за него, публикувана в „Речник по нова българска литература (1978 – 1992)”, издание на „Хемус”, 1994: „Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Траянов, заедно с П. К. Яворов, е родоначалник на българския символизъм (…) Цялото му творчество е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua”, „Химни и балади”) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в „историческата съдба” („Български балади”), „националния мит” („Романтични песни”) и „националния гений” („Пантеон”).

Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – „мъртвата царкиня”, да проследи подсъзнателния й живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз (…) Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на „освободения” европейски човек)…

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Корените на рода му се в Кожле, Македония. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София през 1899 г. и постъпва като студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Учи там само два семестъра, защото през 1900-ата е приет във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се като архитект през 1908 г., но не остава дълго там – връща се в България през 1912-1913 г. отива на фронта като доброволец в двете балкански войни.

По-късно Траянов заема дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). Дипломатическата му кариера е прекъсната през 1923 г. от правителството на Александър Цанков, след което поетът се отдава изцяло на учителска (седем години в Първа мъжка гимназия в София) и на литературна дейност.Всъщност първите му стихове излизат още през 1899 г. в сп. „Смях”. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка”, „Наш живот”, „Демократически преглед”, „Художник”, „Ново общество”, „Съвременник”, „Съвременна мисъл”, „Свобода”, „Везни”, „Хиперион”, „Модерно изкуство”, на вестниците „Ден”, „Оса”, „Епоха”, „Мисъл”, „Литературен живот” и др. Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922–1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион”.

Траянов се учи и следва принципите на немски философи като Фихте, Хегел, Хусерл, Ницше; във Виена е приет от артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914). Превежда драмите „Ричард III“ от Шекспир, „Фиеско“ от Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, които са поставяни в Народния театър в София. Пише под редица псевдоними като Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.

Малцина знаят, че поетът, дипломат и архитект Теодор Траянов е бил и изключителен шахматист. Заниманията му датират още ученическите години в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки”, и побеждава във всички партии. През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз, а на 13 април 1936 г. преви реми не с кого да е, а със самия Александър Алехин по време на сеанса му в София.

В „Избрани партии на български шахматисти” от Павел Иванов (1966 г.), на челно място са и две партии на поета-шахматист. Павел Иванов и сега е на мнение, че “специално една от тях – тази срещу А. Пинкас – представлява връх на майсторството и всеки голям шахматист би бил горд с подобна партия”, пише в спомените си за своя чичо Васил Траянов (в. “Народен спорт”, 1982 г). “Той винаги е бил много обичан и ценен в нашите среди”, пък са думите на многократният шампион на България Александър Цветков.

НЕ ПИТАЙ

Не питай защо потъмняха

лъчите на светла любов,

защо сме по-бледни и плахи

от нощем подгонений лов,

защо ни луната поглежда

с печал като болни деца

и буди неверни надежди

в залюбени смътно сърца,

а тихо запей за болежки,

що дебнат след всяка мечта,

запей ми за розите тежки,

що сее в душата смъртта.

ARTDAY.BG

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Отново теб ще избера – стихотворение от Евтим Евтимов

*** Аз всички радости на тебе дадох, аз всички песни с тебе споделих, аз всички пътища по теб изстрадах, аз всички дни на тебе посветих. Аз всички удари след...

П. Г. Удхаус: Животът е поредица от неразбирателства и прибързани действия

П. Г. Удхаус е популярен най-вече с многото си произведения за персонажите Джийвс и Устър. Книги за тях са преведени и на български език....

Казанова – вдъхновителят на тазгодишното издание на Венецианския карнавал

От днес до 4 март Венеция отново се превръща в сцена на огромен карнавал. Тази година мотото на Венецианския карнавал е „Времето на Казанова“....

Любовта никога няма да си отиде

Любовта идва неочаквано и от този момент светът престава да бъде мястото, което си познавал. Вече ти е по-леко, започваш по-често да гледаш нагоре,...

Раздяла, дълга като зима

97 Раздялата ни беше дълга зима. Каква тъга без теб прекарах аз, каква тъма владя непроходима и декемврийска пустота, и мраз! А всъщност вън цареше късно лято, и тежка с...