Актрисата от първо лице
Възможно е някой ден отново да се върна в театъра, но вече като привидение. И това ще бъде доста шекспировски.
Живея в малко селце на граница между Кент, Съсекс и Съри. Понякога ме навестяват дъщеря ми с внучето, но най-често в този стар дом съм сама – със своето куче, двете котки и извънредно активната ми златна рибка, която постоянно иска да се метне от аквариума и на която буквално два пъти спасявам живота. Рибката се казва Лазар – сами разбирате защо.
И до ден днешен ме питат, снимала ли съм се и другаде, освен във филмите за Джеймс Бонд.
Няма много велики роли за жени. Погледнете Шекспир – при него женските роли са съвсем малко и наистина може да се каже, че ти е провървяло, ако си изиграл дори една от тях. Но аз съм изиграла доста, затова съм щастлива.
Най-хубавото в ролята на Жулиета е онази наносекунда, в която разбираш, че са ти я предложили.
Незнайно защо, мнозина са напълно уверени, че съм способна да играя единствено властни и мрачни жени.
В „Skyfall” бе последната ми поява в ролята на М. Тъгувам ли по този повод? Не. Реалист съм и прекрасно разбирам, че ако наистина работех за МИ-6, отдавна бих отишла в пенсия. Затова, просто красиво напуснах филма.
Когато бях петгодишна, играх охлюв в един училищен спектакъл. Всъщност, това май е първата ми роля. Бях облечена в кафяво костюмче и трико, а баща ми сътвори огромна черупка, с която пълзях напред-назад по сцената. Помня, че когато родителите ми влязоха в залата, аз внезапно станах и някой изкрещя: „Я веднага да сядаш!” Това пък беше първата критика към изпълнението ми.
С Майкъл (актьорът Майкъл Уилямс, съпруг на Денч в продължение на 30 години) ни запознаха общи приятели, с които останахме близки до самата му смърт. Той имаше прекрасно чувство за хумор, навярно най-важното, което трябва да притежава един мъж. Но знаете ли какво си мисля? Дори никога да не се бяхме оженили, все едно – ние щяхме до край да останем най-добри приятели. Това чувство, според мен, е и тайната на щастливия брак.
Обявиха ме за национална гордост на Британия, и знаете ли какво? Веднага се почувствах като безполезна прашна вехтория, поставена на полицата на стар бюфет.
Слушах интервю по радиото с жена, която бе навършила 105 години. Когато я обявиха, очаквах да чуя слаб дрезгав гласец, но нейният глас беше твърд и прекрасен. Та каза: „Разбрах едно – остаряваш ли, не спирай с живота. Аз никога не спрях да правя онова, което правя, защото зная, че никога вече няма да имам шанса да се върна към нещо, което е отминало”.
Всеки ден се старая да научавам по нещо ново и затова обичам всички тези „Знаете ли, какво…” Ето например, вие знаете ли, че първото име на Нострадамус е Мишел? Доскоро аз не знаех.
Все още не съм се простила със сцената. Искам да изиграя афганистанска жена, която се учи да ходи по въже, а в последно действие се превръща в дракон. Но къде е тя, къде е тази пиеса?
Снимка: Wallpaper Cave
ARTDAY.BG
