По делата ще ни познаят

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за празника, за самонадеяността и за надеждата да намерим спасение

Днес отбелязваме паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел. Денят, в който адът ни се струва далечен, а раят – все по-достъпен. Всеки от нас познава по един Петър и всеки от тях държи ключове в джоба си.

Животът е пълен с врати, които чакат да бъдат отворени, но и с такива, които захлопва пред очите ни.

Нашата самонадеяност винаги намира извинения. Увереността, че Св. Петър е на разположение, ни кара да вярваме, че отсега резервацията ни за рая е сигурна. Увереност, въплътена и в народните вярвания, че ключарят на райските порти и главен съдник на греховете ни ще определи по съвест коя душа е праведна и достойна да води райско съществуване след смъртта. Водим живот с презумпцията, че всички имаме право да попаднем в градината на златните дървета.

Жените носят в черквите ябълки-петровки, за да бъдат осветени от свещеника за здраве. Земеделската работа е отложена за утре, а следващите часове са посветени на молебени за дъжд. „Петровското пиле“ е заклано и сготвено – краси трапезата, както си му е редът. Похапваме прясна питка, баница с масло и сирене, а тиквеникът заслажда. Добрият старец с белите дрехи трябва да бъде доволен и ние се стараем да не остане разочарован. В ръката му подрънкват огромни метални ключове и техният звън се смесва с онзи от близката камбанария. А апетитът продължава да идва с яденето…

Има нещо приказно в поверието, че в райската градина расте златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжат душите на умрелите деца. Майките им раздават ябълки на земята, а Св. Петър позволява на малките да късат плодове от райското дърво. В красотата винаги присъства тъга. А тъгата буди повече размисъл, отколкото миговете на радост.

Пътят към ада също е осеян с добри намерения, затова по делата ще ни познаят. Старецът си знае работата – нали цяла вечност претегля аргументи „за“ и „против“, докато в джобчето му дрънкат ключове, вместо семки и бонбонки. Дано сред ключовете е и този, който ще отвори вратите за спасение и на нашите души.

Честит Петровден!

Добромир Банев

Повече от автора можете да прочетете ТУК

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Писъците на леглото

,,Беше казал, че я обича. Вярно, че малко или повече тя изтръгна това признание от него, но беше искрен. Когато обаче човек обича някого,...

Маргарет ТАЧЪР: Не можеш да водиш, ако си част от тълпата

Датата 4 май 1979 година остава паметна в историята. За министър-предедател на Великобритания е избрана Маргарет Тачър. С това тя и първата жена в...

Толкова е глупаво да спреш да се надяваш…

Нобеловият лауреат Ърнест Хемингуей остава едно от най-блестящите имена в световната литература. Най-известното му произведение – „Старецът и морето“ – е една мъдра приказка...

Да живееш за друг

"Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш...

Радостта от живота се познава чрез скръбта

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му. Най-тъжният петък слага край...