ТАРАЛЕЖ | На никого не му дреме за „истинския вкус от едно време“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Повечето реклами по телевизията конкурират глупостта в нейния най-чист вид

„Моди безчет – всеки крачи горд и напет…“, пееше преди много години Петко Петков с Трамвай №5. Само че докато тази песен слушаме с удоволствие и сега, внушението от телевизионния екран, че ретрото е вечно, вече наистина ни идва в повече. От бирата, та до кренвиршите и бисквитите, рекламите пропагандират „истинския вкус от едно време“. Идеята за „соц“-а е въплътена дори в спот на банка, която промотира нов кредитен продукт – сякаш нямаме търпение да се сдобием със салонен бюфет за хола. Някога наистина във всеки дом имаше такъв – със стъклени плъзгащи се витрини, зад които като в експозиция бяха наредени чаши от чешки кристал и немски порцелан.

Има реликви, от които с времето трябва да се отървем. „Животът ни върви напред, а не назад.“ Че е модерно добре забравеното старо е факт, но идеята за това трябва да е креативна, а за да бъде изпълнението ѝ добро, непременно се изисква вкус.

Песничките и репликите в подобен вид реклами са толкова наивни, че буквално конкурират глупостта в най-чистия ѝ вид. Прибавят ли и някоя рима, става истински нелепо. Пари от бюджет ли се пестят или е някаква необяснима увереност у рекламиста, че той знае всичко – не е ясно. Във всеки случай и досега рекламите по „западните“ телевизии изглеждат по коренно различен начин. Гледаеми са, по-ненатрапчиви. Една от най-известнитните резачки за дърва, немско производство, също се рекламира в духа на приемствеността между поколенията, но с мисъл и с идея, която на финала дори те кара да се усмихнеш.

Че сме отдавна в главната роля на потребители, е ясно като бял ден. Но това не означава, че сме загубили представа за естетика. Подценяването ни дори като най-обикновени консуматори си е направо обидно. Поне за мен е. Затова, щракайки каналите, попадна ли на реклами с роден ретро-привкус, директно продължавам да „цъкам“ бутоните на дистанционното.

Отказвам да бъда част от аудиторията, която рекламистите превръщат в статистика за „успешно“ свършена работа пред своите възложители по договор. Ще ме отчитат като зрител, ама други телевизионни канали, които не ти помрачават настроението с 15-минутни блокове рекламни напъни.

Едно време наистина беше вкусно. Сега не е, макар етикетът да е като пожълтял след дълго излагане на слънце…

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Радостта от живота се познава чрез скръбта

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му. Най-тъжният петък слага край...

Иван Андонов – всяко днес има своето „ВЧЕРА“

„Харесва ми да казвам, че съм роден в тридесетте години на миналия век. Ако някой иска да провери влиянието на звездите върху един човешки...

Джеръм Джеръм: Най-добрата политика е да казваш истината

Джеръм Клапка Джеръм е роден на 2 май през 1859 година. Английският писател е известен главно хумористичните си книги "Трима души на една лодка"...

Блага Димитрова: Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж

Блага Димитрова е от големите дами на българската литература. Нейната поезия омайва, а прозата ѝ – вдъхновява вярата в любовта. Тя напусна видимя свят...

Тенеси Уилямс: Адът си самият ти!

Тенеси Уилямс идва на белия свят с името Томас Ланиър Уилямс III на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, САЩ. Той е американски поет,...