Холивудският актьор днес става на 71 и ако трябва да избира между киното и рисуването, би предпочел четката
И най-известните, ако съдбата им отреди, един ден остаряват. Актьорът Силвестър Сталоун има този късмет, защото днес става на 71. Роден е на днешния ден, 6 юли, през 1946 г. в Ню Йорк.
Какво ли не знаем за него – от лицевото увреждане, което от самото му раждане го „дарява” с характерната усмивка и говор, през трудния му път до голямата слава с образите на Роки и Рамбо и стремително нарастващите му хонорари, до съпругите, децата и гостуванията му в България. Най-малко обаче знаем за другата му голяма страст – рисуването. А тя е много, много по-стара от киното. Затова на рождения ден на Слай ще разкажем за нея.
Сталоун започва да рисува доста преди да се качи на сцената или да застане пред камера. Като тийнейджър дори сериозно се замислял дали да не поеме по пътя на художниците. Веднъж обаче, връщайки се от училище, го нападнали хулигани и добре го напердашили. Тогава баща на Слай го помолил да седне до него и му обяснил, че едно момче преди всичко трябва да умее да се защитава. Така бъдещият Роки се обърнал към бокса. Спортът го увлякъл. А после в мечтите му се загнездила и мисълта за театъра, дори участвал в няколко постановки. Не зарязал обаче рисуването и продължил да ходи на уроци дори когато заминал да учи в колеж в Швейцария.
Днес познавачи определят живописта му като експресивна и напрегната, отразяваща личния му темперамент, агресивна като съвременния свят и спорта, с който се занимава. Някои изкуствоведи твърдят, че изкуството на живописеца Сталоун е „абстрактен, фигуративен експресионизъм”, но че е „трудно творбите му да се отнесат към точно определен стил”.
През 2015-а картини на Силвестър Сталон, обединени от мотото „Истинска любов“, са показани на изложба в Музея за модерно изкуство в Ница, Франция
Художественият му похват се оформя през 70-те и 80-те години на ХХ век. Специалисти отбелязват, че при него има видимо влияние от школата на абстрактния експресионизъм, чийто ярък представител е Марк Ротко, както и от немския експресионизъм. По онова време в Европа е доста популярно течението на „Новите диви”, затова и картините на Сталоун от една страна, носят известна агресивност, а от друга – своеобразна свобода на изображението. Самият той признава, че обича живописта, която прелива от смели цветове. Почитател е на творчеството на Казимир Малевич и Марк Шагал, а преди години негови приятели са били знаменитости като Жан-Мишел Баскиа и Анди Уорхол.
Слай, когото светът обикна заради екранните му превъплъщения, твърди, че никога не се е стремил да се показва като художник. Рисувал най-вече за себе си до деня, когато негов приятел вижда картините му и го пита кой е техният автор. Приема приятелските съвети и започва да излага някои от творбите си на благотворителни акции.
Първата си самостоятелна изложба открива през 1990 г., а следващата – цели 20 години по-късно. През 2011-а творби на Силвестър Сталоун са подредени в известна галерия Сен Мориц, Швейцария. Собствениците на арт салона съветват колегите си от Руския музей в Санкт Петербург да обърнат внимание на „този талантлив художник” и така през 2013-а актьорът-живописец поема към Русия за откриването на следващата си самостоятелна експозиция с 35 платна, създадени от 1975-а до 2013 г. Сталоун дава пресконференция и видимо се притеснява от присъствието на неговите платна в музейното пространство, приютило творчеството на знаменити световни майстори на четката.
„В търсене на Роки“
Картините му са твърде лични. В някои различаваме любимите му киногерои – „В търсене на Роки” например рисува още преди да завърши сценария за легендарния филм. Актьорът твърди, че първо е създал визуалния образ на Роки и едва след това е преминал към словесния. А тъй като визуалното и вербалното винаги се преплитат, върху картината, освен изображението, могат да се видят и думи. Впрочем подобен прийом – комбинация от образ и текст, Сталоун по-късно използва и в много други свои творби.
Доста от картините си той посвещава на известни лица, напр. на актьора Джеймс Дийн, на комика Уилям Фийлдс и др. А ликът на Майкъл Джексън присъства в цяла серия от творби на Сталоун. Авторът им твърди, че това не са портрети, а по-скоро е неговото усещане за хората. Много картини посвещава и на роднини, приятели, колеги – дори не толкова на тях, колкото на събития, свързани с тях и предизвикали силни емоции в душата на артиста.
„Майкъл Джексън“, 2010-а
Когато подрежда изложбите си, Сталоун често поставя и свои размисли до платната. Така споделя със зрителите от какво се е вълнувал в съответните мигове на творчески пориви. Иначе нарича картините си „начин за себеизразяване”: „Посягам към четките, когато не мога да изкажа това, което чувствам. За мен е по-просто да предам емоциите и вътрешния си свят чрез бои. Върху платното давам път за чувствата си, затова и изображенията понякога се получават доста бурни. Впрочем за мен графичната страна не е най-важна. Основното е не да нарисувам нещо, което да копира оригинала, а да предам това, което „нещото” мисли.”
Изкуството му не би могло да се нарече жизнерадостно. Самият Сталоун има просто обяснение за това: „Вероятно е странно, но когато се чувствам тъжен, когато всичко губи смисъл, точно тогава се обръщам към платното и се получават добри неща… И знаете ли, ако можех да избирам – кино или живопис, бих избрал рисуването. Защото правя кино заедно с много хора, а когато рисувам съм сам. Това е своеобразен филм, само че само мой.”
И още нещо интересно – всички рамки за картините му са авторски. Сталоун ги изработва сам или ги избира за всяка нова творба. А защо в много то тях има изобразени часовници? „Защото са изключително важни – времето никога не е достатъчно в нашия живот”, казва артистът с много таланти.
Виолета Цветкова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
