Една от причината е, че по-лесно улавят емоциите на другите
Не е новина, че четенето влияе на хората: поезията например стимулира части от мозъка, които отговарят за паметта; наблюдава се тенденция, че децата – фенове на „Хари Потър” стават по-добри хора. А възрастните, които четат само вестници? Или онези, които скролват в Туитър по цял ден?
Различават ли се мозъците на такъв тип читатели от литературните? Накратко – да. Четенето влияе на връзките в мозъка. А читателите на художествена литература? Те са друга порода.
При проучване, проведено от университета „Емори”, учени разгледали мозъците на любители на художествена литература. Те сравнили мозъците им след четене с тези на хора, които не четат. Първите показали по-голяма активност в някои области. Те трябвало да четат „Помпей” на Робърт Харис всеки ден в продължение на 9 дни. По-специално, изследователите установили повишена активност в левия темпорален кортекс, частта от мозъка, която се свързва с ученето на език. Същата открили в централния сулкус, който помага на мозъка да визуализира движения. Когато виждаш себе си, как вкарваш гол на футболен мач, можеш някак наистина да го усетиш. Подобен процес се случва, щом си представиш, че си герой в книга – изпитваш същите емоции като него.
Може и да звучи пресилено, но е вярно – читателите на художествена литература стават по-добри приятели, защото лесно улавят емоциите на другите.
Проучването отишло и по-далеч, учените разгледали колко съпричастни са читателите към чувствата на останалите. Изследвали как се пренасят емоции, като поискали от участниците да оценят колко ги е засегнала емоционално историята по скала от 1 до 5. Например как са се почувствали, докато четат за успеха на главния герой и до каква степен съпреживяват персонажите в книгата.
При проучването емпатията била очевидна само при читателите на художествени текстове. Останалите показали малко съчувствие. Художествената измислица повишава емпатията при участниците, защото те се стараят повече да разгадват героите. Процесите, които се случват в мозъка, докато читателите се опитват да разберат какво изпитват персонажите и мотивите за постъпките им, са същите като тези в отношенията ни с околните.
Вестник „Гардиън” пише, че според психолога Кид прилагането на уменията за критично четене на реалния свят е логично, тъй като едни и същи психологични процеси се извършват при възприемането на художествени текстове и изграждането на истински отношения. Художествената литература не е просто симулатор на социална среда, тя самата е социална среда.
Източник: mic.com; превод за lira.bg: Кристина Цонева
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
