Романтичната история на Вивиан Лий и Лорънс Оливие
Вивиан Лий, чието истинско име е Вивиан Мери Хартли, е родена на 5 ноември 1913 г. в индийския град Даржийлинг, недалеч от Калкута, в семейството на преуспяващ английски бизнесмен.
Още съвсем малка е изпратена да се учи в Англия в Манастира на свещеното сърце в Роухемптън. Мечтае да стане актриса и затова продължава образованието си в Кралската академия за драматични изкуства. В края на 1931 г. се запознава с Хърбърт Лий Холман, адвокат, който е много по-възрастен от нея. Скоро двамата се оженват и Вивиан прекъсва обучението си в Академията. На 12 октомври 1933 ражда единствената си дъщеря на име Сюзън.
Междувременно цял Лондон говори за превъзходната игра на Лорънс Оливие в „Ромео и Жулиета“. Любимецът на английската публика е роден на 22 май 1907 г. в Доркинг. Завършва актьорски курсове в Оксфордската школа по дикция и драматично изкуство и скоро става един от водещите изпълнители на шекспирови роли в прочутия театър „Олд Вик”. През 1930г. се жени за актрисата Джил Езмънд, която през 1936-а му ражда син.
Когато по волята на съдбата (и на самата Вивиан) пътищата им се пресичат, Лорънс вече се е прочул с новаторския си стил на сценично поведение. Той вдъхва на персонажите от пиесите на Шекспир много повече реализъм, искреност и емоции, отколкото е прието по онова време. Именно такъв го вижда за пръв път Вивиан, която едва започва сценичната си кариера. Образът на темпераментния, неотразим Ромео в изпълнението на Оливие, пленява въображението на младата актриса. Това е принцът, за който си е мечтала винаги. Поставя си за цел да гледа всички спектакли с любимия си актьор. Дръзва дори да проникне зад кулисите, за да се запознае лично с него. Поласкан от вниманието на красавицата, Лорънс ѝ отвръща със същото, посещавайки „Маската на добродетелта“ – спектакълът, който я прави известна.
Много скоро контрактът, подписан с известния продуцент и режисьор Александър Корда, ги събира на снимачната площадка за филма „Пожар над Англия“ (1937), в който Вивиан Лий и Лорънс Оливие играят романтично влюбени един в друг кралска придворна дама и морски офицер.
Трудно е да се съпротивяваш, когато самият живот ти поднася на тепсия онова, за което винаги си мечтал. През трите месеца снимки любовта от екрана преминава в живота. Вивиан и Лорънс не крият чувствата си и често намират поводи да остават насаме.
„Невъзможно е да не се влюбиш в такава жена“, признава след време Оливие.
Но връзката им е възпрепятствана от факта, че са обвързани с брачни задължения. Вивиан има съпруг и малка дъщеричка. Оливие току-що е станал баща…
Законните им половинки не са склонни да им дадат развод, а майката на актрисата изпада в ужас, когато научава, че дъщеря ѝ желае да заживее с друг мъж. Според нея, това е несъвместимо с католическия ѝ морал.
Но външно тактичната и акуратна Вивиан притежава упорство и своенравие, не признаващи граници. Заради Лари е готова да скъса с роднините си и с църквата. В крайна светка двамата заживяват заедно още преди да е официално разведена.
През 1938 г. Оливие заминава за САЩ, за да се снима в холивудската екранизация на „Брулени хълмове“. Вивиан остава сама в жилището им в Лондон, защото отхвърля предложението за второстепенна роля във филма. Режисьорът Уилям Уайлър не може да повярва, че е готова да пропусне подобна възможност. „Не би могла да мечтаеш за по-добра роля от тази за своя американски дебют“, казва й той.
Скоро актрисата получава известие, че любимият ѝ си е наранил крака по време на снимките. Какъв по-добър повод да отлети моментално при него! В Америка тя се запознава с брата на знаменития холивудски продуцент Дейвид Селзник, търсещ актриса за главната роля в „Отнесени от вихъра“. На кастинга тя засенчва всички претендентки. А и едва ли би могло да бъде иначе, след като твърдо вярва, че е създадена, за да въплъти на екрана Скарлет О’Хара. Не само красотата, но дръзкият ѝ поглед, смелостта и неизчерпаемата жизненост са аргументи, на които малцина биха устояли.
Официалният съпруг на актрисата, а също така и Оливие, се опитват да се протиповопоставят на смелото ѝ намерение, но Вивиан е непреклонна и в крайна сметка подписва договор за участие във филма, пожънал най-големия касов успех в историята на киното.
„Живях със Скарлет цели шест месеца – от ранните часове на деня до късно нощем, споделя актрисата след време. — Исках не само всяко мое движение и всеки жест да станат част от самата Скарлет, но и да се почувствам способна дори на постъпките й, заслужаващи презрение“.
Небивалият зрителски интерес, с който е посрещнат „Отнесени от вихъра“, се дължи в немалка степен и на Вивиан Лий, която е отличена с „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля.
Според мнението на някои биографи, този светкавичен успех на амбициозната англичанка засяга самолюбието на Лари, който приема със смесени чувства възхода на жената до себе си. Но на този ранен етап любовта надделява над завистта и след като Вивиан получава дългоочаквания развод, звездната двойка сключва най-после законен брак.
Александър Корда веднага ги ангажира за главните роли във филма си „Лейди Хамилтън“, който е посветен на забранената любов между адмирал Нелсън и жената на британския посланик в Неапол, много напомняща за началото на тяхната собствена връзка.
Вивиан Лий предава толкова много от собствената си невинност и очарование на образа на пресметливата лейди Хамилтън, че Лорънс Оливие в ролята на прочутия морски вълк просто бледнее до нея. И занапред с всеки нов съвместен спектакъл или филм разликата в подхода им към ролите се набива на очи все повече и повече.
Оливие е прекалено рационален в актьорските си превъплъщения, докато Вивиан им се отдава с цялата си душа, преживявайки буквално всеки миг от живота на героините си като свой собствен.
Прехластнатите критици се надпреварват да хвалят всяко нейно изпълнение, подлагайки на нападки понякога творчеството на Оливие.
И за да не му дава поводи да я ревнува от нейните успехи на сцената и екрана, тя се старае умишлено да ги омаловажава. Например с втория си „Оскар“, получен за ролята на Бланш Дюбоа в „Трамвай „Желание“ (1952), подпира вратата на стаята им, намеквайки на съпруга си, че и най-престижната награда не означава нищо за нея.
Неразбирателствата им обаче не секват и стават все по-видими за околните. За това допринася и фактът, че за 20 години съвместен живот не успяват да създадат деца. Мечтата им се разбива на пух прах след два спонтанни аборта на Вивиан, които стават причина за все по-честите й състояния на депресия. А през 1944 г. се разболява и от туберкулоза. Лекарите ѝ предписват болнично лечение, но жадната за нови сценични предизвикателства актриса пренебрегва съветите им и продължава да работи. „За мен работата означава живот“, заявява тя.
Междувременно се насилва да играе и ролите на гостоприемна домакиня и примерна съпруга, докато на Лорънс все по-трудно съумява да се прави на идеален съпруг. Принудителното лечение, на което все пак я подлагат, има жестоки последствия. След време се изяснява, че са ѝ изписвали психотропни препарати, предизвикващи пристъпи на маниакална депресия, които пък се опитват да лекуват с електрошокове по време на престоя й в психиатрична клиника.
Изтерзаният от истериите на жена си Оливие започва да се заглежда в по-млади актриси. Не се противопоставя на желанието на Вивиан да замине за снимки в Цейлон, макар и да знае че влажният климат на острова може да усложни здравословното ѝ състояние. Това наистина се случва и тя е спешно заменена с Елизабет Тейлър.
В началото на 1961 г. бракът им се разпада окончателно. Вивиан довършва снимките си във филма „Римската пролет на мисис Стоун“, а Лорънс получава възможност да се ожени за новата си любовница – не по-малко прочутата от него актриса Джоан Плоурайт.
През няколкото оставащи ѝ години живот Вивиан Лий продължава обречената борба с ужасните пристъпи на депресия, вярвайки до последния си миг, че нейният Лари ще се върне. Успява да се снима само в още един филм – „Корабът на глупците“, излязъл през 1965 г.
Умира на днешния 8 юли през 1967 година, едва 53-годишна, съвсем сама в дома си, където я намират просната върху пода на спалнята.
А Лорънс, който я надживява с близо 30 години, се радва на семейно щастие, ставайки баща на три деца. Играе много често в киното и дори още 4 пъти го номинират за „Оскар“ за изпълненията му в „Отело“ (1966), „Копой“ (1972), „Маратонецът“ (1976) и „Момчетата от Бразилия“ (1978). Впрочем той получава престижното отличие още през 1949-а за ролята си в режисирания от самия него „Хамлет“, а през 1979 му връчват и почетен „Оскар“ за цялостно творчество.
През 1962 г. е назначен за директор на Националния Шекспиров театър. Лорънс Оливие е първият актьор, който получава пожизнено перство. Това става на днешната дата, 12 юни, през 1970 г., когато му присъждат званието барон Оливие Брайтънски. Автобиографията му, озаглавена „Изповеди на актьора” (Confessions of an Actor), излиза през 1982 г. Умира в дома си в Стейнинг (Западен Съсекс) на 11 юли 1989 г.
Източник: drugotokino.bg
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
