С намигване към продавачката: Извинявай, саламът пресен ли е?
Не пазарувам от големите чужди хранителни вериги, които се рекламират с качеството на българския зарзават. Затова влизам в кварталния супермаркет – в него всички ме познават. Тук е единственото място, където учтивата форма задължително трябва да бъде избегната. Говорим си на „ти“ с продавачката и се усмихваме, докато погледът ми се рее из охладената витрина за месо.
– Пресен ли е „Камчия“-та? – питам.
– Колко искаш? – съзаклятнически ми намига с едното око, докато се навежда, за да извади от хладилника „най-пресния салам на света“.
Иде ми да я разцелувам тази жена, бе. Видимо, на възрастта на майка ми; невидимо – с пресни (като салам) спомени за младостта, която вчера си е отишла. Следи погледа ми и зорко, а с присвиване на устни ме насочва с „това да, това – не“. Ако си струва покупката – ъгълчетата на устата ѝ придават формата на обърната дъга. Ако не трябва да купувам – присвива устни, тип „кокоше дупе“. Това обикновено означава „в никакъв случай“, „не е прясно“ или „абе, ти акъл имаш ли?“.
Подобен е случаят със зарзаватчията. Пипна ли краставица, той ме кара да изчакам. Шмугва се в склада и се връща с три „много твърди“, понеже нехайно съм споделила, че ще правя таратор. Ракията на таратор с меки краставици не отива.
На „ти“ съм и с таксиметровия транспорт. Приятелче от ромски произход редовно ме доставя от точка А до точка Б, без да се притеснявам, че ще увеличи стойността на тарифата с натискане на някоя джаджа. На всичкото отгоре слуша радио „Nova“. А колата му чиста, свети!
Как да не ги обичаш тия хора! Намигванията в този живот са на почит. Учтивостта никой не я бръсне за слива. Както пее Любо Киров, „Говори ми на „ти“. Че на всичкото отгоре – и петък!
– Викаш, пресни са тия сливи, м?
Мануела Георгиева
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
