Йорданка Кузманова е родена на 16 август 1938 г. в София, но ранните си години прекарва в Харманли. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ е юрист. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев.
През 1963 г. Йорданка Кузманова създава първия си рецитал – „Яворов – Мина“, който я прави популярна. Книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов“ я разтърсва и тя прави композиция от писмата между Мина Тодорова и Пейо Яворов и стихотворения на Яворов. Четенето в съпровод на цигулка. С този и с други рецитали обикаля из цялата страна. По-късно подготвя моноспектакъл в кафе-театър „София“, записва грамофонна плоча. Става постоянен участник в „Яворовите дни“ в Поморие.
Към 300 роли е изиграла Йорданка Кузманова. Специализира при Жан-Луи Баро, среща се с кинорежисьора Сергей Параджанов, Анатолий Ефрос, Георгий Товстоногов… Професията я среща и с Юрий Гагарин, който ѝ дава автограф с посланието: „На бъдещата космическа стюардеса от първия космонавт!“. „Казвала съм, че ме ухажваше, чувала съм от колеги, че търсил връзка с мен, но аз лично нищо не съм предприемала“, споделя Кузманова, предава „България днес“.
При нея няма празно – нито в емоциите, нито в амбициите, нито в плановете. Още от самото начало обаче е наясно – актьорството е тежка карма. Дори Свиден, синът на Йорданка, да е искал да става актьор, тя не му позволява нито за миг да се увлече към пропастта. И досега се самоиронизира, че е царицата на внушението. „В никакъв случай не исках детето ми да стане артист. Дори не го водех често в театъра. Той е естет до мозъка на костите, стана инженер като баща си“, хвали детето си тя. Когато му гостува в Сан Хосе, актрисата се чувства като волна птица. Въпреки че твърди: нито е артистично, нито е богато.
„Имала съм много перипетии, но вече всичко е в миналото. Йогата ме научи да гледам в бъдещето“, споделя с усмивка Йорданка Кузманова, която още продължава да играе.
Из интервю на актрисата с Панайот Денев за списание „София”, 1981-ва:
„За актьора в театъра е трудно да каже, че е самостоятелен в избора. Извън театъра – в художественото слово, съм сама, подбирам материалите, правя композицията, режисирам, оформям. За да остана след това съвършено сама срещу зрителите. Това е най-трудния жанр, той изисква специално посвещение. Нужно е да имаш своя тема, да знаеш какво искаш да кажеш на хората. Има и някакви вътрешни потребности, вътрешни сили, които те карат да застанеш сама на сцената.“
„Понякога съм привидно спокойна, работата върви не както трябва или пък изобщо не върви. Но аз си знам, че ще дойде моментът, в който трябва да се ядосам и ще се ядосам, ще побеснея и това, което трябва да стане, ще стане… Такава съм – не само в работата си. Такава съм и в живота, в бита. Много неща в живота могат да тръгнат само когато човек пламне.“
„Когато работя над образи на съвременни жени, за да навляза в ролята, която на пръв поглед ми е съвсем чужда, търся особеностите на характера. Казвам си: „Ами това съм аз!” Смешно е, защото съм си го казвала за толкова много противоречиви характери. Но си казвам: „Не притежавам ли и аз това качество или недостатък. Например с мен лесно ли се излиза на глава? Не държа ли и аз на своето? Нали няма да се съглася да услужвам на безпринципността? Сигурно имам в по-голяма или в по-малка степен качеството, а в други случаи недостатъка. Значи възможно е да повярвам”. Така намирам допирната точка. Става ми интересно, запалвам се…“
ARTDAY.BG
