Вдъхновението на Фелини напуска света на живите преди 23 години
Не е задължително да имаш стройна фигура, тънка талия и красиво лице, за да станеш кинозвезда и съпруга на световно известен режисьор. В края на краищата не всички велики актриси са били красавици. Колкото и банално да звучи, но талантът в тази професия играе важна роля.
„Малка жена с очи на загубило се кученце“ – това ласкаво определение на Джулиета Мазина принадлежи на Федерико Фелини, човекът с когото тя живя и работи близо половин век.
В кадър от „Нощите на Кабирия“
Популярността на Джулиета Мазина и Федерико Фелини през 60-те и 70-те години на миналия век е огромна. Благодарение на участията си във филмите на своя гениален съпруг „Пътят“ (1954) и „Нощите на Кабирия“ (1957) името на Джулиета Мазина също става световно известно. Тази трогателна и „трагична клоунеса“, покорна печална жена с чиста душа и решителен характер, успяваща въпреки подлостта на обкръжаващия я свят да вдъхне надежда и вяра в живота, се превърна в истинска героиня на своето време.
Но би било неправилно да се мисли, че Мазина дължи всичко на своя съпруг, защото неговата кариера в киното започва не без нейното дейно участие. Именно Джулиета помага за появата на Фелини в качеството на помощник-режисьор на Роберто Роселини за филма му „Пайза“ (1946), който е и нейният дебют в киното като актриса. И също така Мазина е тази, която подтиква Фелини да заснеме своя първи филм „Светлините на вариетето“ (1950), парите за който намират благодарение на Роселини.
Оттогава нататък тя взема участие във всички ключови за творчеството на своя съпруг филми и според спомените на хора от близкото им обкръжение, по време на работата за Фелини е било най-важно от всичко мнението на неговата вярна спътница в живота и изкуството. Дори и когато нея я нямало на снимачната площадка, той постоянно й звънял вкъщи, за да се съветва дори и по най-незначителни поводи.
Двамата се запознават още през 1943 г., по времето когато Мазина получава ролята на Полина в неделната радиодраматизация „Чико и Полина”, създадена по сценарий на Фелини.
В своята автобиографична книга „Аз, Фелини“ знаменитият режисьор описва много колоритно първата им среща в един от най-скъпите ресторанти в Рим по онова време.
Само две седмици след това двамата се оженват и се преместват да живеят при лелята на Джулиета (това допринася за влошаване на отношенията между нея и родителите на актрисата, които мечтаели за друг зет и били шокирани от факта, че двамата влюбени дори не се венчали в църква). Мазина и Фелини все пак се венчават пет месеца по-късно.
Джулиана и Федерико
За съвместния им живот Фелини по-късно ще каже: „Мазина напълно отговаряше на моите идеи, намерения, вкусове… тя беше клоун в истинския смисъл на тази дума! Но бракът ѝ с мен не се оказа, това което е очаквала. Защото не се осъществиха заветните ѝ мечти. Тя очакваше деца. Собствен дом. И верен мъж. Аз я разочаровах. Но тя мене – не. Не мисля, че бих могъл да намеря по-добра жена …“
След като на два пъти губи дете при раждането, Джулиета Мазина вече не може да има деца. Отказва се и от идеята за осиновяване. И Федерико освен неин съпруг, се превръща в нейно дете. Тя го глези много, приема и най-големите му капризи, превръщайки живота му в нескончаема феерия. А той непрестанно измисля своя вълшебен, нереален свят, в който прекрасно се е вписвала Джулиета.
Когато получава почетния „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството, Фелини оглежда залата и се провиква към седящата в партера Мазина: „Престани да плачеш, Джулиета!“ И всички камери фокусират обляното в сълзи лице на актрисата, след което тя се разридава още по-силно.
Мазина разбира, че е болна от рак няколко месеца преди смъртта на своя съпруг. Но тя се съгласява да влезе в болница, едва след като Фелини влязъл да се лекува. Някой от техните приятели, който я навестил, случайно споделил, че тя има рак. Тогава Фелини моментално отива при нея. В Рим двамата лежат в две съседни стаи. Джулиета вече знаела, че ѝ остава малко да живее, но криела истината от своя съпруг. В края на октомври 1993 г. двамата излизат от болницата.
Джулиета Мазина
Федерико бърза да отпразнуват 50-годишнината от сватбата им и насрочват тържеството за 30 октомври 1993 г. В определения ден двамата отиват в ресторанта – същият, в който се запознават преди половин век. Но по време на гощавката на Фелини му прилошава. После му минава. Но същата вечер получава масивен инсулт. Така и не излиза от кома и след две седмици – буквално на следващия ден след фактическото навършване на 50 години от сватбата му с Джулиета, умира. Датата е 31 октомври 1993 г. Джулиета надживя съпруга си само с половин година. След неговата смърт тя почти не разговаря с никого, а само повтаря: „Без Федерико и аз не съществувам”. А преди да издъхне, пожелава да бъде погребана с негова снимка в ръцете редом до любимия й Фелини в гробището на Римини. Напуска света на живите на днешния ден, 23 март, през 1994 година.
Тонино Гуера поръчва общ надгробен паметник, върху който нарежда да издялат следния надпис: „Сега, Джулиета, можеш да плачеш…“
Източник: drugotokino.bg, Заглавна снимка – Pin
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
