В интервю на Диана Янкулова за предаването “Неделя 150“ по БНР Георги Константинов сподели:
„Радва ме това отличие. Винаги ме е радвала наградата, че читателите протягат ръка към моите книги. Те са около 60 – колкото са и годините, които съм прекарал в София. Зарадва ме и тази награда, защото тя казва нещо много важно – роден съм в Плевен, но тези 60 книги са родени в София и така са наградени с това почетно звание“.
Според него причина за намаленото четене, особено на художествена литература, е навлизането на много технически средства. Друга причина е финансовата – книгите станаха много скъпи в сравнение с миналото, посочи той и подчерта:
„Получи се нещо такова – хора, които обичат да четат, нямат достатъчно средства за книги, а тези, които имат достатъчно пари, пък не четат.“
За тенденцията в това непоетично време все повече хора да си плащат, за да бъдат издадени, каза: „Това все пак е досег с културата, досег с литературата. Хубаво е, че го има.“ А за състоянието на столицата допълни: „Искам все по-хубава и по-организирана София. Има за какво още да се говори и да се направи.“
Фрагменти от стихове на Георги Константинов:
- Боже, толкова човечен
изглежда светът,
щом наоколо няма
хора!
Няма ги
ледените погледи.
-
- — из „Есенно сърце“
- Вече знам,
че и най-хубавата жена
се състои
от коварна усмивка
плюс
90% вода.
-
- — из „Горчива шега“
- От черното небе
вали белота.
Любов в снега.
И сняг в любовта ни.
-
- — из „От черното небе…“
- Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка –
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека…
-
- — из „Житейска равносметка“
- Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
Безименна изгрява утринта…
Но моята любов е моя крепост,
която ме сродява с вечността.
-
- — из „Любов“
- Колко мъдро
обясняваш любовта!…
А край теб
пространството е пусто…
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява всяко чувство.
-
- — из „Мисъл и чувство“
ARTDAY.BG
