Сюзън Сарандън на 77: Аз все още съм актриса, защото не знам как да се откажа

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Сюзън Сарандън на 77: Колкото повече остарявам, толкова по-малко мисля как изглеждам

Сюзън Сарандън е американска актриса, родена на 4 октомври 1946 г. В киното се снима от 1969 г. Първият ѝ филм е „Джо“ (1970). Носителка е на „Оскар“ за ролята си в „Осъденият на смърт идва“ (1995). Известна е и с бунтарския си характер и критиките срещу политическите нрави. Получава смъртни заплахи заради протестите си срещу войната в Ирак заедно с Джейн Фонда, Шон Пен и Тим Робинс.

От първо лице актрисата споделя:

„Аз все още съм актриса, защото не знам как да се откажа.“

„Колкото повече остарявам, толкова по-малко мисля как изглеждам, а повече затова, което правя.“

„Не вярвам в брака. Вярвам в любовта и доверието= Бракът – много адвокати, но никакви влюбени. Не ми харесва усещането за брак – хората встъпват в някаква длъжност и стават подчинени един на друг. Просто искам да се събуждам с мъжа, който съм избрала.“

„Да, сърцето е просто мускул. Но то е устроено като всеки друг мускул: колкото повече го използвате, толкова по-голямо става.“

„Наистина изборът е този: или сте обидчива и срамежлива, или сте страстна уличница? Мисля, че винаги има начин да се съчетаят.“

„Любовта е като бейзболен мач. Трябва едновременно да се отпуснеш и концентрираш.“

„Проблемът с големите гърди се крие в това, че която ги има, трябва да избере – голям гръден кош или мозък.“

„Най-могъщата политическа партия в САЩ са онези 50%, които не гласуват.“

„Докато не излекувате душата си, не се занимавайте с тялото си.“

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Снимка: IMDb

ARTDAY.BG

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...

Антон Радичев, всеотдайният рицар на театъра и киното

Днес празнуваме рождения ден на един от най-обичаните, колоритни и всеотдайни рицари на българската сцена и екран – неподражаемия Антон Радичев. Човекът, чийто глас,...

Изабела Роселини получи наградата за изключителен принос към киното

Седемдесет и деветият Международен филмов фестивал в Локарно беше открит в сряда вечерта със световната премиера на френско-белгийско-шведската драма Les yeux verts („Зелените очи“),...

Мандрица, единственото албанско село в България

Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, община Ивайловград, е единственото албанско село в България. То се намира на около 20 километра южно...