Всичко тече, всичко се променя. Това е основен мотив в песента от филма „Васко да Гама от село Рупча“. С такава бясна скорост нощите сменят вечерните си тоалети, че няма как да не осъзнаем – това, което сме днес, е споменът за нас, който неизменно ще напомня за вчера. Няма за какво да се тревожим. Не би трябвало да насочваме вниманието си към неща, които така или иначе не сме в състояние да променим.
С усмивка изразяваме благодарност. С усмивка награждаваме нечии усилия. Самият живот идва с усмивката на жена, осъзнала най-големия дар на вселената – да продължи живота си като майка.
Има усмивка, заради която си готов да умреш. Има и такава, която те мотивира да постигаш своите цели.
Търсим любовта под скритите камъни на собствената си представа за щастие. Обръщаме камък след камък с надеждата, че ще намерим някоя попова лъжичка, която ще се превърне в жаба, обещаваща целувки на принц. С времето приказките свършват. Всяка от тях има не(очакван) край и въпреки това се надяваме, че имаме таланта да завършим собствената си приказка с хубав финал. Това ни крепи, това ни дава сили да продължим напред.
Кръговратът на живота блъска лицата ни в стъклата на сезоните и независимо от времето навън ние се опитваме да изглеждаме щастливи в очите на другите.
Пролетта е прелестна, но черешите прецъфтяват, лятото е прекрасно, но жаркото слънце може да бъде безмилостно, есента е романтична, докато не дойде ред да запалим печките, зимата на нашето недоволство извиква усмивки в очакването на следващия пролетен цъфтеж на дърветата… Така е то, така и ще бъде. Проблемът е, че е най-важно ние как възприемаме себе си.
Независимо от усещането за подреденост, животът е шарен и пълен с предизвикателства. Надскочим ли егоизма си, правим щастливи онези с които се разминаваме. Усмивките привързват и напомнят, че сме част от цялото на света.
Усмихнатите хора намаляват страданията – и собствените, и чуждите. Болките няма да се свършат, но понякога в агонията се раждат най-голямата красота. За нея сезоните нямат значение. Тя може да трае само миг, но се помни цял живот. Както казва велият Робърт де Ниро, „всяка депресия трябва да се посреща с усмивка. Депресията ще си помисли, че сте идиот и ще избяга.“
Продължавайте да се усмихвате на всички в този кратък живот – така щастието винаги ще бъде на ваша страна.
Добромир Банев (Повече от автора може да прочетете ТУК)
Снимка: Pixabay
ARTDAY.BG
