Джани Родари се ражда на 23 октомври през 1920 година в Оменя, Италия. След себе си оставя произведения, любими на малки и пораснали. Световната му слава е несъмнено заслужена, защото всеки от нас е чел „Приключенията на Лукчо“, „Приказки по телефона“, „Джелосомино в страната на лъжците“ и още много култови негови книги, оставили в съзнанието ни траен отпечатък.
От Джани Родари:
Думата е сребро, мълчанието е злато.
Всички играчки на света не струват колкото един приятел.
Всички бяха толкова свикнали да лъжат, че не можеха просто да признаят, че се страхуват.
Искаше да се представя за хитър човек, искаше да скрие доброто си сърце. Кой знае защо хората с добри сърца винаги се стараят да скрият това от другите?
Има стара поговорка: от грешките ние се учим. Новата би могла да звучи така: от грешките ние се учим да фантазираме.
Сълзата на капризното дете тежи по-малко вятър. Сълзата на гладното дете е по-тежка от цялата Земя.
Колко прегръдки, целувки, въпроси и разкази бяха там! И всичко това в проливния дъжд. В края на краищата, когато се радвате, не забелязвате незначителни неприятности, не се страхувате дори да настинете.
Геният винаги се нуждае от повече или по-малко глупав помощник, за да може да си вземе почивка, докато говори или слуша. В края на краищата не е възможно през цялото време да се мисли само за твърде умни неща.
Понякога можете да правите добри дела и да събуждате хора, които са глухи за всичко и спят непробудно.
Мисленето също е нещо добро. Може би дори по-полезно от всички останали. Според мен всеки човек трябва да мисли за половин час на ден. Това може да се направи навсякъде – да седи на маса, да се разхожда в гората, самостоятелно или в компания.
Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.
Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.
ARTDAY.BG
