За страната на суджуците и лошите разказвачи на приказки
С времената се менят и нравите. Това, което вчера беше абсурд, днес е по-нормално отвсякога. Светът е изграден от противоречия и в този смисъл често губим представа за добро и зло, за красивото и грозното. Понякога, обаче, чувството за безнадеждност взема превес и човек се чуди: педала на газта ли да натисне, газта от печката ли да пусне.
Разпадът е повсеместен. У нас положителните новини са рядкост, защото страхът „възпитава“ по-добре. Капсулирани в собствения си душевен затвор, ние търсим утеха в социалните медии, запасени с големи количества евтина водка. Но и фейсбук не е това, което беше.
Ако съдим и по мрежата, България е страна, в която се ширят дистрибуцията на суджуци и бежанци. Босите крака на президента не повдигат толкова въпроси, колкото извикването на абсурдни отговори. От фейсбук първо научаваме кой лекар или нотариус са пребили, или кой кого е напсувал насред трафика по Цариградското шосе. Стоим си вкъщи и правим обобщения за живота, който отдавна престана да зависи от нас.
Липсват ми котенцата и цветенцата, които се споделяха масово до неотдавна в профилите на виртуални ми приятели. Защото пространството в интернет е по-красиво с тях, отколкото със снимките, които се налага да виждаме в момента.
България не е мръсна приказка, но разказвачите не струват. „Така е то!“, би казал Вонегът. И би бил абсолютно прав.
Поглеждам печката и решавам да се повозя с колата. С мръсна газ.
Мануела Георгиева
ATRday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
