Извън прогнозата за времето

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за часовниците и за изкуството, което обещава вечност

„Времето струва пари“, „времето ще покаже“, „времето лекува“, „иска се време“… – куп изрази в нашето забързано ежедневие, свързани със секундите, минутите и часовете, които отмерват неуморните ни часовници. Времето е плод на въображението. „С течение на времето“ му станахме твърде подвластни.

Измамата, която създадохме, контролира всеки наш ход, всяко наше бездействие, всяка наша дума, докато си мислим, че е обратното. Нищо не ни е подвластно. Светът никога не се е интересувал от часовниците, които носим на ръцете си.

Много от нас яростно се борят с времето, за да се докажат пред света. До един сме уникални, но малцина записват имената си в календара на вечността. Важен е броят на вдишванията и издишванията, защото въздухът е живот. Останалите мерни единици са удобство. Те създават комфорта да се смятаме за изключителни.

Всъщност, времето е основна тема и в изкуството, което творим. От „Четирите годишни времена“ на Вивалди, през картините с „разлятите“ часовници на Салвадор Дали, до романа „Часовете“ на Майкъл Кънингам, ние, в качеството си на простосмъртни, всячески се опитваме да овековечим краткото си присъствие на тази планета.

Изкуството привлича, защото обещава вечност.

За Маркес самотата трае сто години, за Бегбеде продължителността на любовта се свежда до три. От гледна точка на вечността това няма да се промени.

Секунда време си е цяла вечност, зависи от гледната точка.

Часовниците отдавна са по-скоро аксесоар. За часа се информираме от дисплеите на мобилните си телефони. Телефоните стават по-умни от нас, уповаваме се на тях, докато бързаме да докажем колко сме значителни. В това няма нищо лошо. Алармата ни буди сутрин и „по часовник“ хукваме да вършим същото, каквото сме правили и вчера. Парадоксът е в друго. Вирджиния Улф (героиня и в романа на Кънингам) се самоубива, като слага камъни в джобовете си и се потапя във водите в река Оуз, след като написва последната си книга „Между действията“. В промеждутъка на действията винаги стои времето. Между действията винаги са секундите, минутите и часовете, които сме измислили ние.

Тик-так, тик-так, тик-так…

Фото: Валентин Иванов-sValio

Добромир Банев

ATRday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Джеръм Джеръм: Най-добрата политика е да казваш истината

Джеръм Клапка Джеръм е роден на 2 май през 1859 година. Английският писател е известен главно хумористичните си книги "Трима души на една лодка"...

Блага Димитрова: Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж

Блага Димитрова е от големите дами на българската литература. Нейната поезия омайва, а прозата ѝ – вдъхновява вярата в любовта. Тя напусна видимя свят...

Тенеси Уилямс: Адът си самият ти!

Тенеси Уилямс идва на белия свят с името Томас Ланиър Уилямс III на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, САЩ. Той е американски поет,...

Джоузеф ХЕЛЪР: Глупаците мразят знанието

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина...

Антонин Дворжак – класикът на чешката музика

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-известният чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“,...