Големият художник си отива от света на живите на днешния 29 юли през 1890 година
Няма да се спираме подробно на биографията му. Неотдавна публикувахме както справка за живота му, така и възгледите на художника за изкуството и за света, който обитаваме. Днес, в негова памет, ви предлагаме т. нар. Писмо от Ван Гог до човечеството. Има над какво да ни накара да се замислим:
„Ако се стремим да живеем честно и искрено, ще получим истинските болки и разочарования, които са неизбежни като грубите грешки и злините, които ще извършим и все пак по-добре е да горим вътрешно, макар и да грешим, нежелали да си останем тесногръди и прекалено предпазливи. Човек трябва да обича колкото може повече, там е истинската му сила, защото: който много обича, той много върши и много може, и това, което е сторено с любов – е сторено добре.
Да кажеш малко, но смислени думи е по-добре отколкото да говориш много думи, които да са само празен шум и са толкова по-ненужни, колкото по-лесно ги изговаря устата. Ако истински обичаме достойното за обич и не прахосваме любовта си по незначителни, празни и суетни неща, ще виждаме по-ясно пред себе си и ще станем по-силни. Колкото по-скоро се помъчим да овладеем определен вид дейност, определена професия и да си изработим един относително самостоятелен начин на мислене и действие и колкото по-твърдо се придържаме към здрави принципи, толкова повече укрепва и характерът – това съвсем не значи, че трябва да станем тесногръди.
Да постъпваме така е мъдро, защото животът е кратък и времето минава бързо: когато ни бива в една професия и разбираме добре една работа, добиваме поглед и знания и за много други неща. Понякога е хубаво да обикаляме много по света и да общуваме с много хора, пък и това е често наш дълг и призвание, но който предпочита да си остане сам и спокойно да работи, и да има съвсем малко приятели, той се движи с най-голяма увереност сред хората и по света.
Не трябва никога да се осланяме на това, че сме се отървали от грижи, трудности и пречки, нито да се стремим към лек живот. Дори и сред образовани кръгове и в най-добра среда, и при най-благоприятни условия трябва да запазим нещо от първичната същност на един Робинзон Крузо или на естествения човек, иначе не ще намерим опора в себе си. Никога не бива да оставим вътрешния огън у нас да угасне, трябва да го поддържаме. Който запазва за себе си нищетата и я обича, той притежава голямо съкровище и винаги ще чува ясно гласа на съвестта, а който слуша този вътрешен глас, най-добрия дар Божи, и го следва, ще намери накрая в него приятел и никога вече не ще бъде сам. Щастлив е, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдания…
Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното – ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал.“
Амстердам, 3 април 1878 година
Заглавна снимка: ROSENFELDTOWN – DeviantArt
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
