Бунтарката, изпреварила времето: Бинка Желязкова

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„За хора като нея ние трябва да знаем“, казва Елка Николова, заснела документален филм за първата жена-режисьор у нас

Болестта на Алцхаймер остана безмилостна към Бинка Желязкова. Отне я от света на 31 юли 2011 година, като привърза душата ѝ за балона на безкрая. Някои с право имат право на вечност. Безспорно сред тях е Бинка Желязкова – една от най-забележителните личности в българското кино, първата жена-режисьор, която въпреки че работи във време, в което бе трудно да не правиш компромиси, остави филми, които са пример на нравствена чистота и гражданска доблест.

Родена е на 15 юли 1923 г. в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951 г. и започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, които снимат игрално кино. Падна ѝ се да работи в периода, в който господстващ е т.нар. „социалистически реализъм” в българското изкуство, наложил задължителното присъствие на положителените герои и нормативната естетика на безконфликтността.

Филмите на Бинка Желязкова обаче нерядко се разминават с тези догматични схеми, поради което предизвикват грубата намеса на цензурата. Четири от общо 7-те ѝ игрални творби са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си.

Елка Николова, заснела документалния филм за Бинка Желязкова „Да разкажеш приказка за мълчанието“,  казва за нея: „Бинка е творец, който има невероятната способност да бъде напред във времето, да изпревари времето си и да види нещата преди другите да са ги усетили. Това е способността и орисията на изключително талантливите хора. Това е била и причината тя да не бъде възприемана лесно, да има толкова много проблеми. За хора като нея ние трябва да знаем. Трябва да знаем, че е имало някой, който се е съпротивявал на конформизма и е отстоявал себе си на всяка цена.“ И наистина, докато е посрещана с голям интерес в Берлин, Кан, Монреал, Москва, Карлови Вали, където представя филмите си и получава награди за тях, у нас отношението към нея и филмите ѝ не винаги е благосклонно. Държавата активно ѝ пречи да осъществява проектите си и ги подлага на дълги цензурни сесии, в които смисълът, видът и джазовата музика се обсъждат многократно. Въпреки това Бинка Желязкова и Христо Ганев (като неин съпруг той е неотлъчно до нея, до последния миг в живота ѝ) съумяват да създадат отлични филми.

Във филми като „Басейнът“ (1977 г.) „Голямото нощно къпане“ (1980 г.) „Привързаният балон“ (1967 г.), чийто сценарий е дело на самият Йордан Радичков, режисьорката успява да покаже уникалния си поглед върху проблемите на младостта, любовта, смъртта, както и със страхотен хумор да се присмее на хорските нрави, на дребното и бездуховното в тях. Филмът „А бяхме млади“ на тандема Бинка Желязкова (режисьор) и Христо Ганев (сценарист) печели „Златната роза“ от първия фестивал на българския игрален филм във Варна, през 1961 г. плюс отличия за операторската работа на Васил Холиолчев и за женска роля – на Людмила Чешмеджиева.Десетки години след първата прожекция актрисата споделя: „В живота човек не помни раждането си, празнува всяка година рождения си ден. Аз цял живот, докато съм жива, ще помня раждането ми като актриса. И то е в „А бяхме млади”.

Театралното образование на Бинка Желязкова личи в смислеността на диалога, който създава заедно със своите сценаристи, в силните й визуални решения, в дълбочината на изследване на проблемите. Филмите ѝ са далеч от твърдия документален подход в игралното кино на масовата продукция от онова време. Работата ѝ с актьори като Георги Георгиев – Гец, Цветана Манева, Климент Денчев, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Коста Цонев изважда най-доброто от тях и то с привидна лекота, която още от първите кадри омагьосва зрителя и го държи до край.

Ще запомним Бинка Желязкова. За хора като нея винаги се намира памет. А филмите ѝ винаги ще гледаме като за първи път:

Животът си тече тихо“ (1957; спрян от цензурата) – с Богомил Симеонов, Георги Георгиев-Гец, Емилия Радева, Иван Братанов, Димитър Буйнозов, Ивана Димитрова, Любомир Димитров, Иван Кондов, Никола Дадов, Кунка Баева, Енчо Багаров, Адриана Андреева,Катя Зехирева и др.

„А бяхме млади“ (1961) – с Димитър Буйнозов, Людмила Чешмеджиева, Румяна Карабелова, Геарги Георгиев-Гец, Емилия Радева, Анани Явашев, Георги Наумов, Димитър Панов, Иван Братанов и др.

„Привързаният балон“ (1967) – с Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов, ГеоргиГгергиев-Гец, Любомир Димитров, Стоянка Мутафова, Васил Попилиев, Йорданка Кузманова, Коста Цонев и др.

„Последната дума“ (1973) – с Цветана Манева, Доротея Тончева, Бела Цонева, Емилия Радева, Яна Гирова, Леда Тасева, Ицко Финци, Николай Бинев, Никола Тодев, Стоян Гъдев, Филип Трифонов и др.

„Басейнът“ (1977) – с Янина Кашева, Коста Цонев, Климент Денчев, Цветана Манева, Петър Слабаков, Георги Калоянчев, Васил Михайлов, Велика Коларова, Олга Кирчева, Стефан Стефанов и др.

„Голямото нощно къпане“ (1980) – с Янина Кашева, Таня Шахова, Любен Чаталов, Илия Караиванов, Николай Сотиров, Венцислав Божинов, Любомир Младенов и др.

„Нощем по покривите“ (1988) – с Тодор Колев, Диляна Хаджиянева, Станка Калчева, Цветана Манева, Георги Стайков, Доротея Тончева, Пламена Гетова, Любен Чаталов и др.

„Нани-на“ (1990, документален)

„Лице и опако“ (1990, документален)

Димитър Янков

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Музика от любов за любовта: Имре Калман

Детството и младостта на Имре Калман (1882- 1953) са белязани от мизерията – баща му, търговец, изгубва състоянието си на борсата. Талантът на малкия...

Режисьорът Тим Бъртън сподели, че се страхува от изкуствения интелект

Режисьорът Тим Бъртън разкри по време на откриване на изложба с негови творби в Лондон, че се страхува от изкуствения интелект (ИИ), предаде Асошиейтед прес. Въображението на...

След децата цвeтята са най-красивото творение на Бог ~ Криситиан Диор

Кристиан Диор се ражда на 21 януари 1905 година в Гренвил, Франция. Родителите му били богати производители на тор и искали той да стане...

Стефка Янорова в забавна комедия за любовта, самотата и вторите шансове

"Две обиколки на парка" от Мърей Шизгал е премиерното заглавие в афиша на Театър "Българска армия" - на 24 и 25 октомври на сцена...

За всяка самота си има утре

ЗА ВСЯКА САМОТА СИ ИМА УТРЕ от Мария Лалева Понеже не обичам да мълча, усмихвам се и плаша със въпроси, не пий на екс със мойта самота. Надпивала е...