Малко известни, но любопитни факти за сладкия плод
Днес, 3 август, отбелязваме Световния ден на динята. Празникът е характерен най-вече за САЩ, където сред най-популярните състезания по време на празника са замерването с дини и надплюването със семки.
По този повод решихме да ви запознаем с няколко малко известни, но много любопитни факти за сладкия плод:
Съществуват над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света.
Динята съдържа над 92% вода, не съдържа холестерол и е важен източник на витамини А и С, фибри, калии и амино киселини. Динята е с най-високият процент сред плодовете, заради което тя може да утоли не само глад, но и жажда.
Диня (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури, е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие.
Кората на динята също става за ядене, като в Китай например тя се пържи, вари или маринова. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия. Семената на динята пък са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло.
Динята наистина „охлажда“. Тя съдържа аминокиселина, която подобрява работата на отделителната система и спомага за изхвърлянето на вредните вещества, чрез което „охлажда“ организма.
Най-голямата диня е отгледана от фермер в американския щат Оклахома. Тя тежала 115 килограма.
По съдържание на желязо дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците. Затова се препоръчват при анемия.
Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки.
Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
