Нашето подсъзнание е своеобразно депо пребогато с ненарисувани картини, които съществуват извън видимата, познаваема част на света.
Под властта на кого са тези своеобразни „видения“? Кой може да ги извади и да намери техния живописен еквивалент? Кои са избраниците?
Сред тях безспорно са хората на изкуството, които понякога, чисто интуитивно, надарени със свръхсетивност, успяват да укротят неконтролируемия поток на подсъзнанието, обличайки го в цвят и форма. Такова усещане имах когато видях новият път, по който е тръгнала в последните си платна Нина Колева-Каранфилян обединила ги под мотото „Пясъчният часовник“, този който отмерва отлитащото време, превръщайко го в спомени.
„Пясъчният часовник“ за художничката е едно пътуване към самия себе си. Пътуване с поредица от въпроси, на които е трябвало да отговаря по пътя.
То, Времето, гони ли ни?
Спира ли изнизващите се години, които трудно осъзнаваме, че се натрупват в нас?
А къде отлита Духът – нашият осъзнат или не Аватар?
Той, Духът ли отмерва как сме пропътували живота си: в мечти, разочарования, илюзии?
Кога Духът не припознава собственото си тяло? Защо? Душно ли му е вече в Него?
Разпръсквайки картините на Нина в ателието имах усещането, че Духът ѝ се е понесъл над повседневното и превъплътил в основните стихии на мирознанието: Вода, Въздух, Земя, Огън. И обременена от гръцката митология в едни от тях откривах как възникналата от хаоса Земя – Гея създава от себе си Небето – Уран. В други – целите облени в синьо, Той Духът се носеше над Водата като Дух Божий, а тя Водата не е ли размиващото се Време? В трети пламтящите цветове на картините напомняха за Огъня, който Прометей открадва за хората.
Пред ефирно изпълнените живописни импресии на Нина, с елегантно поднесения и вълнуващ всеки екзистенциален наратив, се запитах: течението на Времето реално ли е или То е една илюзия на нашия Разум? Художникът като пътешественик в Него или по-точно към самия себе си при срещата със своя Аватар, кого припознава – ненарисуваните от него картини?!
Нима е бил толкова самотен?!
Аксиния Джурова
Откриването на изложбата е на 13 февруари, от 18.00 часа в галерия „Българи“ и може да бъде видяна до 8 март.
ARTDAY.BG
