Три стихотворения от поета, който днес навършва 87
Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина повечето от нас цитират наизуст. Няма да изброяваме книгите, които е написал. Те са много и до една си струва да бъдат прочетени. Доказателство за това са многото награди, на които е лауреат: Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988), Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992), Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004), Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011), „Златен Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012), орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006), почетен гражданин на Балчик от 24 май 2011-а.
Пожелаваме му много здраве и дълъг творчески път!
Представяме ви три стихотворения от Стефан Цанев:
АКТРИСИ, ВРЪЩАМ СЕ ПРИ ВАС
Актриси, връщам се при вас отново.
Здравей, септември мой,
гримиран като май!
Лекарствата се правят от отрова.
Измислица е всеки рай.
И въпреки това – напред към рая!
Простете ми, приятели,
и ти, народ.
Обръгна ми от реализъм – не желая,
не искам да живея
делничния ви живот!
От сметки и проекти
до гуша съм преситен.
За трезвите ви щастия не давам грош.
Сто пъти по-боли,
но предпочитам
да ме заколят с бутафорен нож.
Скопихме се от истински омрази.
Копаем си реален гроб.
Без мен!
Аз тръгвам към онази
измислена,
безсмислена
и слисваща любов.
Актриси, ето ме. Качете ме на сцената.
И нека публиката се тресе от смях.
Но колко
в сетния си час ще кажат като мене:
„Обичах – следователно живях!“
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета!
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
МАЛКА НОЩНА ИЗПОВЕД
НА ЕДНА ПРОВИНЦИАЛНА АКТРИСА
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
като аплодисменти.)
– Не съм лягала с мъж
седем месеца.
Глад за клюки наоколо, глад
за нещо необичайно!
Целият провинциален град
вечеря с нашите тайни.
Обсъждат, пледират като в съд
между две кюфтета:
наистина ли незаконно спят
Ромео и Жулиета?
От различни или от един и същ
аборти Офелия прави?
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
като небесни шамари.)
– Медея, Жана д,Арк, Виржиния Улф…
Властвам на сцената, тревожа!
А в живота най-големият ми триумф
е някой местен велможа.
Проповядват ни безкористност, дълг
тез, през чиито кревати
минава най-краткият път
към столичните театри.
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
като в апокалипсис;
– Ти виждал ли си поне веднъж
банкет без актриси?
Откажеш – погребана си навек.
Преспят – изритат те като курва.
Трудно е да бъдеш честен човек.
Честна актриса – абсурдно!
Мечтаех слава, жребий не-обикновен.
Вече не искам. Пия. Не моля.
Умира бавно илюзията в мен
за моята човешка роля.
Ела, никой мой! Като влюбен се дръж
час-два – като на сцената…
(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –
аплодисменти!)
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
