Крикор Азарян е театрален режисьор и преподавател, роден на 14 март 1934 г. Работил е в различни театри, но най-дълго във Военния. Носител е на всички български театрални награди. Забележителни са спектаклите му по Чехов, Радичков, Шекспир, Н. В. Гогол, Иван Радоев, Боян Папазов, Т. Уилямс и Николай Хайтов. Умира на 14 декември 2009 г.
Има три книги посветени на живота и творчеството му – „Крикор Азарян – алхимия на играта”, „Човешкият цирк и Крикор Азарян” и „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо”.
Азарян споделя:
„Какво да се прави – човек все бяга от реалността.”
„Словото е изходното. И спорът дали театърът е самостоятелно изкуство или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо.”
„Аз съм спонтанен човек, не планирам задачите си, всяка програма ме притеснява.”
„За да правя една пиеса, аз трябва да повярвам, че героите не говорят лъжи.”
„За мен е важен пътят към истината.”
„Достатъчно е човек да чете хрониките на Шекспир или неговите трагедии, за да се сблъска с феномена власт и да види кои са нейните подводни камъни.”
„Талантът намира начин да се изрази дори в най-неуютната среда.”
„Театърът, както и изкуството изобщо, е точно затова – да „масажира” позаспалите ни за духовното сетива.”
„Навикът ерозира способността да чувстваш, претъпява сетивата, прави ги невъзбудими. Воювам срещу инерцията, срещу превръщането на живота и театъра в делник. Но колкото по-бедно съществуваме, толкова по-голяма е опасността да изпуснем магията.”
„Харесвам хубавия театър. Деля го на въздействащ и мъртъв, а не на традиционен и авангарден.”
„Аз съм дете на Чехов.”
„Театърът най-силно осветява невидимото.“
„Безличности наводниха политическия ни спектакъл.“
„Фетишизирането на пазара няма да направи човека по-щастлив.”
„Аз съм почитател на Фелини.”
„Смисълът на живота е в това, да даваш.”
„Не ти си важен, важно е това, което правиш.”
„Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска.”
ARTDAY.BG
