„Тази нощ луната се показва. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховете на клоните. Така тиха.
Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина ме успокояваше. Колко ужасяващо черни бяха нощите без нея. Но тя винаги се връщаше.
Тя беше единственият ми приятел през всички години с него. И все още е. Моето единствено успокоение.“
Джули Бери
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/