Във всички култури по света съществува това човешко чувство и желание за изразяване, общуване и утеха. Някои народи наричат това поезия, други – хайку, но есенцията е една и съща. Няма да се впускам в подробно описание що е хайку. Само ще посоча накратко, че това е „мигновено усещане, въплътено в малка словесна картинка. Хайку се ражда от непосредствения житейски опит.“ По-надолу ще Ви предложа някои класически стихове в стил хайку с посочване на автора им. Надявам се да Ви харесат.
Котаракът се събуди, протегна се и тръгна по любов. – Бусон
О, вишна! Ти и княза накара да слезе от коня. – Исса (заб. японска вишна)
Отново идват в старите гнезда лястовичките. – Шики
Морски отлив. Рак проучва предпазливо следа от стъпка. – Рофу
Отвред мъгла. Долавям стъпки. Кой ли е? – Исса
Стара вишна. И тя разцъфна, спомняйки си за миналото. – Башъо
Изхвърлиха пепел. Пребледня сливовия цвят до оградата. – Бончъо
Снегът се стопи. Отново са приятели водата и ледът. – Тейшицу
Крадецът се обърна – плашило в мъглата.
Сутрешна баня. Долових глас на славей. Какъв махмурлук! – Сейра
Отмина болестта. Засадих дръвче в градината. – Шики
Следобеден сън. Някой хърка в планинския храм. Кукувица кука. – Шики
Славей! Утихна водопадът на неговата песен. – Широ
Летен порой! Плющи по главите на шараните. – Шики
Как се гневи пчелата върху острието на градинарската ножица! – Ширао
Охлювът! Бавно-бавно изкачва планината Фуджи. – Исса
Прозрачен ручей. През лятната трева струи. – Сосеки
Пред вратата на празната къща пее цикада. Залез. – Шики
Пъстървата играе по дъното на реката сред плаващи облаци. – Оницура
Цъфнаха божурите. Сякаш изчезнаха наоколо другите цветя. – Киицу
Старо езерце. Жаба скочи във водата. Плясък в тишината. – Башъо
Червено, червено, но не топли слънцето вече! Есенен вятър. – Башъо
Орел, втренчил поглед във водата. Есенен здрач. – Къотай
Бяла роса. По една капка върху бодлите на шипката. – Бусон
Селско дете. Спря да вършее ориза и се загледа в луната. – Башъо
Вървя към нея, но все си е далече – луната ярка. – Чйо
Лъхна есента през капаците на прозорците. Трепна пламъкът на свещта. – Райдзан
Духа есенният вятър, но все още зеленеят кестените. – Шики
Ято диви гъски лети ниско над релсите. Лунна нощ. – Шики
Сянката ми се изписа на стената. Нощ. Пее щурче. – Ръота
Капки роса от стрък на стрък трева танцуват. – Рансецу
Слънцето освети замръзналата хризантема край селото. – Бусон
Топъл зимен ден, а в сянката е още студено. – Оницура
Годините си забравям, гледайки жерава в безкрайното поле. – Чора
Петелът се мъчи – кълве вледенените обелки от зеленчуци. – Ширао
Бялата хризантема се зачерви от студ. Утринна слана. – Сейра
Годината свършва, а не престава да се труди воденицата. – Киин
ARTDAY.BG
