Обичай ме малко. Обожавам те! ~ ФРИДА

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Писмо на художничката до нейния любим Диего след края на невинносттта

С времето си прощаваме всичко. Или поне така правят хората, които знаят що е любов. Готов си да простиш изневяра. Готов си да затвориш очи пред нестихващата страст към забавата и алкохола. Само онзи, който е роден да обича, знае какъв е истинският смисъл на прошката.

Резултат с изображение за frida kahlo diego rivera art

Пример за това е едно от писмата на Фрида Кало до нейния любим мъж и съпруг – художникът Диего Ривера:

„23 юли 1935 г.

Някакво писмо, което видях случайно в някакво палто, принадлежащо на някакъв мъж, написано от някаква жена от далечната и проклета Германия. Мисля, че трябва да е жената, която Вили Валентинер изпрати тук да се забавлява, а също и с „научни“, „художествени“ и „архиологически“ цели… ядосах се и да ти кажа истината, изпитах ревност…

Защо трябва да бъда толкова упорита и твърдоглава, та да не разбирам, че писмата, проблемите с фусти, учителките по… английски, циганките модели, „доброжелателните“ помощнички, ученичките, които се интересуват от „изкуството на живописта“ и всемогъщите жени, изпратени отдалеч, са просто шега, и че дълбоко в себе си аз и ти се обичаме много! Дори да се впускаме в безброй приключения, да трошим врати, да „споменаваме“ майките си и да се оплакваме пред целия свят, нима сме престанали да се обичаме! Според мен истината е, че аз съм малко глупава и смешна, защото всички тези неща са се случвали отново и отново през седемте години, които прекарахме заедно. Всичкият този гняв само ме накара да разбера по-добре, че те обичам повече от собствената си кожа и че дори ти да не ме обичаш толкова, все пак ме обичаш малко – нали? Ако не е така, винаги ще се надявам, че може да бъде, и това ми е достатъчно.

Обичай ме малко.

Обожавам те,

Фрида“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...