Джаз пианистът Марио СТАНЧЕВ: Интересува ме ме само пълната импровизация

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Вече не преподавам, време е да композирам“, споделя пред ARTday.bg изтъкнатият музикант

Роял пропътува дългия път от Франция до България заради концерта на Марио Станчев преди ден на джаз феста в Банско. Негов приятел и почитател, френски бизнесмен докарва великолепния инструмент, за до може да му се наслади не само прочутият пианист, но и публиката на площада под звездите.  Марио Станчев е роден през 1948 г. и още съвсем млад става известен. Още като ученик в България открива джаза. В студио „Музика” слуша Милчо Левиев и Симеон Щерев. През 1980 г. бяга от страната с големи перипетии и днес е един от най-популярните джаз музиканти във Франция. През последните 15 години е чест гост на джаз фестивала, а тази година за първи път чухме този проект с Trio inedit.

За последно Марио Станчев свири в България с „New Bulgarian Trio” с Христо Йоцов и Димитър Карамфилов преди няколко години. През 2014 г. в Лионската опера са му поверени специални дни – да покани музиканти в продължение на една седмица. „Както знаете, всичко зависи от парите. Успях да си организирам седмицата, както аз поискам. Предложих това трио  – Trio inedit. В него сме аз, Лоран Блументал и Стоян Янкулов- Стунджи. Тази седмица беше изключително интересна. Едната вечер свири един много известен музикант Луис Клавис, другата известен акордеонист, една от вечерите беше с мои ученици, които сириха на 2-3 пиана. Аз и класически пианист разработвахме Бах. Успях да представя различни аспекти от моето творчество. Искам да ви кажа, че триото най-вече зависи от този страхотен солист Блументал. С него сме свирили преди доста години, когато той беше много млад – една от изгряващите звезди във френския джаз. Първият му сериозен ангажимент беше с моя квартет. После той направи кариера. Винаги съм искал пак да работя с него и това се случи 30 години по-късно”, разказва музикантът, обграден от журналисти и приятели.

Междувременно престанах да преподавам

и съм извънредно щастлив. Истината е, че много обичам да общувам с младите хора. Обаче всеки ден да отиваш на едно и също място години наред – направо байгън ти става. 30 години преподавам. Аз съм основател на джаз департамента в Консерваторията в Лион, където живея. Той стана един от центровете на джаза във Франция”. На професорското място го наследява негов ученик – Франк Авитабил – вече с международна кариера и много  известен.

Марио Станчев е реалист като казва, че няма благодарен ученик. „Фройд има един известен израз: Да убиеш бащата! За да утвърдиш себе си, трябва да убиеш бащата. Не наистина разбира се. (Смее се.)”

Освен Франк Авитабиле той има още успешни възпитаници – например най-добрият френски контрабасист – свири с Ману Каче и е много известен.

Не винаги най-известните са най-интересните музиканти

Като интересни музиканти той сочи Барток, Блументал – хора, които търсят своето себеизразяване в музиката. Независимо от стила. Стиви Уондър, саксофонистът Джон Колтрейн.

„Всъщност мен ме интересува пълната импровизация.  Понякога става добре, понякога – не. Както в театрална постановка. Всеки път е различна. Затова е хубаво да се записва.”

След като се отказва от преподаването, му остава повече време за композиране. „Наистина не съм се отнасял сериозно към композирането, не съм наблягал много. А времето минава. Не сме на 20 години. От 2 години пиша  и допълвам неща, които съм изоставял през годините. Не е непременно джаз. Главно пиеси за пиано. Направихме концерт в радиото с Лидия Ошавкова, там свирих неща, които не са джазови. Разбира се, винаги има влияние, но се абстрахирам”.

Марио е впечатлен от многоликият образ на джаза, който слуша напоследък. „Всяка група тук, в Банско, е толкова различна и се нарича джаз. От една страна, на мен ми харесва – всеки си изразява собственото  виждане в музиката. От друга страна се загубват малко фундаментите на джаза. А аз малко или много държа на това.”

Другата година известният джаз музикант има юбилей. Навършва 70. И всички се питаме дали ще дойде да го отпразнува в България? „Да, иска ми се да дойда. Наистина. Но е сложно с програмирането. Още не знам.”

В Банско той свири само негови композиции, публиката страхотно ги хареса, изкара го на бис. Една след друга се заредиха  „Сенегал” с африкански веяния. Както и едно  „Не знам” – защото Христо Йоцов му казал така да го кръсти. Имаше една композиция „Баруомън” – композиция, която написва, гледайки една много елегантна барманка, която сервира. „Сувенир, сувенир” пък беше парче, което има типични неща от миналото – от Бийтълсите, „Джок” – смешка – „Това е евалла на Барток, смее се той.

Трудно е да дадеш годините на Марио. Най-вероятно той си има своя тайна за своята виталност. И я издаде пред публиката. Една от неговите композиции се казва Take The Wrong Train – Вземи грешния влак. Повлияна е от Дюк Елингтън, който изпълнява Take the A Train. „Винаги вземайте грешния влак! Аз така съм правил. И съм много щастлив!”, разкри Марио напълно своята концепция за успех.

„Много съм доволен, че Блументал и Стунджи просто се включиха в тази музика и я направиха като своя. Това е предимството на малките формации – тези включвания, импровизации. Това е много трудно с големи формации. С такива не могат да се постигнат подобни ефекти.

Това е музика с рискове,

не е структурирана строго. Отделните елементи идват от само себе си. Един път може да стане, друг път не – като в готвеното. Не вървим по мост, а по въже.”

Като преподавател с 30-годишен опит Станчев харесва младите джаз музиканти. „Само с тази забележка, че американските модели са прекалено имитирани. Но това е детската болест на джаза – да имитираш големите. Истината е, че те са базата. И всички държим на тях. Но един път като се откъснеш от тях, започваш да изразяваш различни неща.” 

Колкото до неговите деца…. „Синът ми учеше чело с голямо неудоволствие. Заради майка си, бившата ми съпруга Силвия Станчева. За едно дете това е труден инструмент. И аз си мислех, че е намразил музиката. Допреди 2 години – сега е на 30 – когато ме извика да ми покаже нещо. И какво да видя! Пиано! А той дори не е идвал на концертите ми. И сяда и започва да свири ноктюрно от Шопен. Припаднах. Сам беше започнал да свири, макар че се занимава със съвсем друго нещо”.

Люсиена Крумова

Снимки: БУЛФОТО

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Музика от любов за любовта: Имре Калман

Детството и младостта на Имре Калман (1882- 1953) са белязани от мизерията – баща му, търговец, изгубва състоянието си на борсата. Талантът на малкия...

Режисьорът Тим Бъртън сподели, че се страхува от изкуствения интелект

Режисьорът Тим Бъртън разкри по време на откриване на изложба с негови творби в Лондон, че се страхува от изкуствения интелект (ИИ), предаде Асошиейтед прес. Въображението на...

След децата цвeтята са най-красивото творение на Бог ~ Криситиан Диор

Кристиан Диор се ражда на 21 януари 1905 година в Гренвил, Франция. Родителите му били богати производители на тор и искали той да стане...

Стефка Янорова в забавна комедия за любовта, самотата и вторите шансове

"Две обиколки на парка" от Мърей Шизгал е премиерното заглавие в афиша на Театър "Българска армия" - на 24 и 25 октомври на сцена...

За всяка самота си има утре

ЗА ВСЯКА САМОТА СИ ИМА УТРЕ от Мария Лалева Понеже не обичам да мълча, усмихвам се и плаша със въпроси, не пий на екс със мойта самота. Надпивала е...