„Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX до средата на XX век“ е новата изложба, която се открива на 16 май, четвъртък, в галерията на Държавна агенция „Архиви“ на ул. „Московска“ 5. С повече от 120 снимки и оригинални артефакти експозицията проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните и динамично развиващи се отрязъци от новата българска история.
С отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези близо 100 години. Специално внимание е отделено на известните моделиери от епохата, както и на тогавашните модни „инфлуенсърки“, сред които са Лора Каравелова, актрисата Султана Рачо Петрова, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна.
В изложбената зала ще могат да се видят непоказвани досега рокли, официални мъжки костюми и аксесоари от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век, както и дамски преносим будоар, шапки и кутии за тях, повечето от фонда на големия български историк и писател Симеон Радев и съпругата му, художничката Бистра Винарова.
Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи (кринолини), наричани малакоф. На фотографиите до войните за национално обединение (1912–1918) се виждат богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.
„Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, което клето стиска коремните органи и дробове, като причинява малокръвие, па даже и охтика“, коментира изнасящият сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.
Особено в периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите се научават от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения. Това разказват от Държавна агенция „Архиви“, цитирани от БТА.
Много от разискваните проблеми звучат съвременно – за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота. Д-р Захари Захариев през 1936 г. в брошурата „Женското тяло и модата на тънката линия“ громи прекалено слабото тяло, „тоест, прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз“, които според него не почиват върху „здравите биологични основи на природните изисквания“.
Модата от периода е близо и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите.
Фотографиите след Втората световна война до 50-те години показват остатъчни проблясъци на „буржоазна“ елегантност на фона на упадък на модата, което освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата власт към предишните „буржоазни“ привички и бит, коментират организаторите.
Изложбата може да бъде разгледана до 15 юни. Тя е и предложението на Държавна агенция архиви за Нощта на музеите и галериите на 18 май, когато ще е отворена от 17.00 до 24.00 часа.
Снимки: ДА Архиви, Участнички в конкурса за красота „Царицата на плажа“ във Варна през 1936 г.
ARTDAY.BG
