Галерия „Ракурси“ отбелязва 20 години от създаването си с изложба на скулптора Павел Койчев. Тя бе открита във вторник вечерта и ще продължи до 15 юни. Изложбата съвпада и с 85-я юбилей на именития творец, който е на 30 май.
Павел Койчев избра да покаже свои ранни работи в бронз от 1990-1991 г. Скулптури, някои от които той е развил през годините в различни материали, мащаб и контекст. “Вместилища”, „Наблюдател”, “Звън” – работи, задали философията и пластичната форма на някои от по-късните му инсталации.
„Сред причините за уникалната роля на Павел Койчев в изкуството днес е преодоляването на естетическата дистанция между пластическо и концептуално, така че талантът му на ваятел да придава допълнителна убедителност на идеите, с които участва в големите културни дебати и преди всичко в този за трансхуманизма. Но и обратното – скулпторът разкрива концептуалния потенциал на самото пластическо и то в ръцете му „свидетелства“ доколко е заложен изначален смисъл в съществуването“, отбелязва културологът доц. Георги Лозанов.
„Един от подходите, които Койчев използва за подобно „философстване в материал“, е поставянето на по-стари свои пластики в променен контекст, организиран в нова творба. Има и случаи обаче, като настоящата изложба в „Ракурси“, когато той разчита за промяната на контекста изцяло на течащото време – има смелостта да се изправи срещу него, за да демонстрира, че то не отнема, а прибавя значения към посланията на работите му.
Сега представя 12 малки пластики от три емблематични цикъла от началото на 90-те години – „Наблюдател”, „Вместилища” и „Звън”. Общото в тях е извеждането на формата като „чиста“ пространствена наличност, извън артикулирането й по линията фигуративност-език.
В израз сякаш на Витгенщайновата склонност на скулптора да мълчи за онова, за което не може да се говори, не ти позволява да намериш подходяща дума в отговор на въпроса: какво е това? То е форма, свалила белезите на тукашността, която в трите цикъла съответно сама е започнала да гледа, приютява и звучи.
Гледа в „Наблюдател“ – изпитателно, защото погледът й принадлежи на отвъдността, на всеобщото, на нищото, което е същност на нещата… И подсилва едновременно морално тревожното и екзистенциално окуражаващо усещане, че някой, когото не виждаш, те вижда, че те следи неизвестно как и откъде“, коментира доц. Лозанов.
„Вместилища” проявява друго усещане, характерно за скулптурата на Койчев – че не само тя е в пространството, но и то е вътре в нея, ражда се там и едва после се „прожектира“ навън като обитаема празнина. Пространството „вътре“ разпалва желанието за завръщане в утробата в психоаналитична аналогия със завръщането в изгубения Рай и най-смайващото е, че Койчев го удовлетворява в по-късни работи като „Обиталището“. В тях формата буквално „разтваря врати“, за да те приюти символично в пространство без време с неговите неизбежни пораженията след грехопадението.
Същото това „вътре“ в „Звън“ прави от формата камбана с присъщата й религиозна размяна на звук между земята и небесата. Но формата-камбана (или чан) не произвежда звука, а го изобразява, явява го в пространството, за да не изчезне, след като заглъхне – „отлято мълчание“ за онова, за което не може да се говори.
Работите на Павел Койчев в „Ракурси“ вече повече от 30 години заедно с естетическата наслада будят и метафизическо вълнение, което те предизвиква да се възползваш, че са малки пластики и да отнесеш поне една със себе си като застраховка срещу баналността на дните“, казва доц. Георги Лозанов.
Откриването на изложбата на Павел Койчев и рождения ден на галерия „Ракурски“ бяха уважени от министъра на културата Найден Тодоров. Много приятели и колеги на скулптора също дойдоха да го поздравят.
На заглавната снимка: Мартина Вачкова, Павел Койчев и Владимир Пенев
ARTDAY.BG
