Юрий Никулин – клоунът между киното и цирка
Най-прочутият клоун в руското кино се появява на този свят на 18 декември 1921 година в град Демидов, Смоленска област. Родителите му, които били актьори, се преместват в Москва, когато е едва 4-годишен. Баща му започва да се изявява с успех като литератор и журналист. Прославя се и като автор на хуморески и естрадни номера за цирка. Покрай него Юрий от малък обиква цирковото изкуство.
Едва 18-годишен е мобилизиран и служи в Червената армия от 1939-та до 1946-та, участвайки в съветско-финландската, а после и във Великата отечествена война срещу нацистските окупатори.
След нейния край кандидатства във Висшия институт по кино (ВГИК), но не го приемат, защото комисията преценява, че не е достатъчно красив, за да бъде киноактьор. Отхвърлят го и от театралните институти под претекста, че няма актьорски способности.
Никулин в редиците на Червената армия
В крайна сметка завършва курса по разговорни жанрове към Московския цирк и от 1950 година
ЗАПОЧВА КАРИЕРАТА СИ В ЦИРКА
– най-напред в трупата на знаменития Карандаш, а впоследствие в партньорство с Михаил Шуйдин.
Просто не е за вярване как изпитните комисии, пред които се явява младият Никулин, не оценяват вроденото му чувство за хумор, поразяващо всеки, който е имал възможност да го чуе как разказва анекдоти на най-различни теми. Още от малък той се старае да ги запомня, записвайки си ги в отделна тетрадка. Това му е от полза, докато служи в армията. Веднъж например се хваща на бас за десет пачки папироси със свой приятел, кой ще разкаже повече вицове. Условието било всеки да говори без прекъсване дотогава, докато другият каже, че знае вица. Но още щом приятелят му произнасял първата фраза, Никулин го прекъсвал: „Знам го!“. И започвал на свой ред да разказва, без да спира в течение на часове, докато всички наоколо не премалеят от смях. Впрочем той не изпитвал никакви затруднения да разсмее и най-сериозните си събеседници – дори само с неподражаемия си начин на говорене, изобилстващ с афоризми.
Цирковата арена остава завинаги в сърцето на актьора
През годините, прекарани на цирковата арена, Юрий Никулин създава много неповторими репризи, скечове и пантомими, с които спечелва сърцата на поклонниците на това изкуство. Още към края на 50-те години е сред лидерите на съветската клоунада. Смехът, извиращ от сценките с негово участие, винаги е пронизан с лиризъм и тъга. По тази причина цирковите специалисти започват да го наричат „драматичен клоун“.
През 1981 г. се разделя с манежа, но не и с цирка, на който скоро става директор. Това е мястото, с което са свързани най-важните моменти от живота му. Таа среща и своята съпруга Татяна, която впоследствие става дресьорка и преводачка от английски.
В автобиографичната си книга „Почти сериозно“ Юрий Никулин разказва подробно и с чувство на самоирония за себе си и за необикновените хора – прочути или неизвестни, които по волята на съдбата среща през годините, прекарани в цирка и киното.
Макар никой да не е вярвал, че някога ще се появи на екрана, той все пак
ДЕБЮТИРА В КИНОТО
през 1958 година с епизодична роля във филма „Момичето с китарата“. Първоначално режисьорите залагат на комедийния му талант и предпочитат да му дават само хумористични роли, с които много бързо спечелва сърцата на зрителите, които се възхищават на умението му да разсмива с лекота и малки, и големи. Прославя се с участието си в ранните филми на Леонид Гайдай.
Особена популярност му носи новелата „Песът Барбос и необикновеният крос“ от филма „Самогонщики“ (1961), в която за пръв път се появява в компанията на Георгий Вицин и Евгений Моргунов. Знаменитото трио предизвиква истински фурор с последвалите комедии „Операция „И“ и други приключения на Шурик“ (1965) и „Кавказка пленница“ (1967), които чупят рекордите по зрителска посещаемост навсякъде, където са показвани.
„Диамантената ръка“, 1968-ма
През 1968 година Юрий Никулин изпълнява главната роля и в друг касов хит на Гайдай („Диамантената ръка“), прожектиран с огромен успех и по нашите екрани.
Той обаче не се задоволява с популярността, която му носят комедийните превъплъщения, а постоянно се стреми да избяга от еднотипните роли-маски, търсейки изява и в друго амплоа. За драматичното си дарование загатва още през 1962 година с ролята от филма на Лев Кулиджанов „Когато дърветата бяха големи“.
Впоследствие многократно доказва необятността на актьорския си талант с драматични изпълнения в някои от най-хубавите съветски военни филми, като „Те се сражаваха за родината“ (1975) и „Двайсет дни без война“ (1976).
Специално място във филмовата кариера на Юрий Никулин заема ролята му на монах от гениалния филм на Тарковски „Андрей Рубльов“, излязъл през 1971 г.
В кадър от „Двайсет дни без война“
Почти неузнаваем е в предпоследния си филм „Плашило“ (1983), в който изгражда дълбок образ със съвременно гражданско съдържание под режисурата на Ролан Биков.
Създадените от Никулин роли в киното са толкова ярки и разнообразни, че през последните години от своя живот съвсем заслужено си спечелва име на универсален актьор, който умее не само да разсмива, но и да разплаква публиката.
През повечето време обаче
СЕ РАЗКЪСВА МЕЖДУ КИНОТО И ЦИРКА
Това му попречва да се снима в някои великолепни филми, за които днес можем само да гадаем как биха изглеждали с неговото участие – например „Иван Василевич си сменя професията“, „Пази се от автомобил“, „Война и мир“, „Ватерло“ и др.
„Плашилото“, на снимачната площадка
Трудно е да си представи човек как въобще успява да съвместява огромната си заетост в цирка със снимките в киното, но е факт, че въпреки всичко има филмографията му наброява 37 филма, с което се нарежда сред най-големите актьори в руското кино.
За съжаление, през последните 15 години от живота си Никулин се появява само два пъти на големия екран. По-често се изявява по телевизията, където води с огромен успех популярното предаване „Бeлият папагал“. С неподправената си искреност и човешка топлота, съчетани с неизтребимото му чувство за хумор, той съумява да поддържа живи любовта и признателността на зрителите до последния си миг.
Източник: drugotokino.bg, Заглавна снимка – VistaNews.ru
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
